АДАМОВИЯТ КОМПЛЕКС И ЕВИНИЯТ СИНДРОМ

Немъжественият мъж и жената, която е недоволна от него, са сред основните белези на времето, в което живеем. Паролата “равенство между половете” е станала само един добър параван за мъжете, които не са придобили мъжка зрялост или се страхуват да осъществят мъжката си роля в този живот. Днес се срещат все повече брачни двойки, при които мъжът кара бебето в количка или пък го носи на ръце, докато жената гледа незаинтересовано всичко това с цигара в ръка. За да се стигне до такъв вид равенство на половете, мъжът вече не трябва да бъде авторитет за жената, докато жената, в опита си да се натовари с неговата мъжка роля, губи и последните атрибути на своята женственост.

Причината за това объркване трябва да се потърси в нещо, което бихме могли да наречем “Адамов комплекс“ и “Евин синдром“.

Докато е живял в рая, Адам не е изпълнил своята мъжка роля, защото не е създал семейство с Ева, въпреки че Бог е заповядал това веднага след сътворението на човека (Бит. 1:28, 2:24). Покрай немъжествения Адам Ева не е могла да се реализира нито като негова жена, нито като майка. Адам еднозначно не се е показал като добър съпруг.

Последицата от това е, че Ева се лута сама из рая, не знаейки какво да прави със себе си. Адам нито знае къде е жена му, нито се интересува за нея. В тази ситуация Ева среща змията, която лесно успява да привлече вниманието ѝ и да я убеди да откъсне забранения плод. Приемайки нашепването на змията, Ева изневерява на дълга си към Адам. Нейната изневяра се дължи не толкова на несъвършенството на женската ѝ природа, както са смятали мнозина през вековете, колкото на дефектите в Адамовия авторитет. Ева е намерила в змията онова авторитетно начало, което Адам не е могъл да ѝ предложи.

Бог е отредил мъжа като авторитет за жената. Когато мъжът не е достатъчно зрял за тази роля, жената започва да търси авторитет някъде другаде.

Адам е трябвало да бъде заедно с жена си и във всеки един момент да знае какво става с нея. Ако беше заедно с Ева в момента, в който се е появила змията, той лесно би могъл да смаже змийската глава и да унищожи изкушението. След това, дори ако Ева беше вече откъснала плода и отхапала от него, Адам би могъл да я накара да остави веднага плода там, където го е намерила, и да изплюе парчето, което е имала в устата си.

Вместо всичко това слабият и несигурен Адам сам взема плода, за да изпробва какъв е неговият вкус. От този миг вкусът на греха ще мъчи човешкия род до края на вековете.

Въпреки че линията на греха тръгва от змията, минава през Ева и чак накрая стига до Адам, Бог отсъжда, че тъкмо Адам е най-виновен за станалото (Бит. 3:9). Никакви оправдания и опити за прехвърляне на вината върху жена му не помагат. Адам е отговорен за греха, защото като мъж е отговорен за поведението и постъпките на жена си.

Отношението между мъжа и жената е много повече от отношение между два пола. Отношението между мъжа и жената отразява отношението между Бога и света. Това има предвид и апостол Павел, когато говори за брака като за велика тайна на отношението между Христос и Църквата (Еф. 5:32). Съединението на мъжа и жената в светото тайнство на брака е образ на великото тайнство на съединението на Бога и света. Бог се съединява със сътворения свят в личността на човека. Съвременният човек осъзнава все по-слабо това възвишено послание. Затова за него бракът е все по-малко свето тайнство, и все повече административна формалност.

Равноправието на мъжа и жената не съществува само по себе си, нито е плод на човешко изобретение, а произлиза от факта, че Бог е създал света като равноправен на Себе Си. Въпреки че са равноправни, мъжът и жената не са еднакви, защото и Бог и светът не са еднакви.

Светът е добил съществуването си от Бога и продължава да съществува благодарение на Бога. Както светът е зависим от Бога, така и жената, която е икона на този свят, зависи от мъжа.

Мъжът трябва да бъде глава и авторитет за жената, защото и целият сътворен свят трябва да се покорява на волята Божия. Затова и св. апостол Павел сравнява мъжа с Господа (Еф. 5:22).

Това не е нито фаворизиране на мъжа, нито дискриминация на жената, а напомняне, че всеки от тях трябва да действа според своите различни, но еднакво полезни дарове.

В епохата, в която живеем, доминира култът към жената във всички сфери: политиката, науката, спорта, изкуството, религията… Дори и типично мъжки професии, каквито са войната и свещеническата служба, не остават встрани от това неочаквано присъствие на жената.

cara-do-homem-e-da-mulher-com-ponto-de-interrogao-53141544Стигнало се е до обща феминизация на човечеството, която е изтикала мъжете на втори и трети план. Някои тълкуват това като борба на жените за техните човешки права. Това обаче е една тъжна комедия, защото жените са придобили само нови задължения – освен грижите за семейството, сега от тях се очаква също и да печелят пари и да правят кариера рамо до рамо с мъжете.

Това, че жените са принудени да се натоварват с мъжки професии и задължения, показва, че съвременният човек не се съобразява с авторитета на Създателя, който е дал на всеки пол специфични дарби и е отредил различни функции на половете.

Като симптом на общата секуларизация на обществото се появява култът към жената и служенето на жената. Секуларизацията е изопачила култа към Богородица, превръщайки го в култ към средновековната “Прекрасна дама“, който през ХХ век е прераснал в култ към модерната и еманципирана жена. В момента, в който мястото, което принадлежи на Бога, е било заето от творението, по един симптоматичен начин и жената е заела мястото, което трябва да принадлежи на мъжа.

Всичко, което се извършва в невидимата сфера на духа, се отразява винаги и във видимия свят. Това важи и за отношението между мъжа и жената, който винаги е отразявал и ще отразява отношението между Бога и света.

Ето защо проблемът с обърканите отношения между половете никога няма да може да се реши, ако оставаме само в рамките на сферата “мъж – жена“. Никаква борба за правата на единия или на другия няма им донесе облекчение. Само онзи, който е турил в ред отношенията си с Бога, може да разчита на здрави и пълноценни отношения с другия пол.

Всеки мъж е наследник на Адамовата природа, но със задачата да се развива и преобразява в нов Адам – Христос, в духовно силен и зрял човек. Покрай такъв мъж и всяка жена може да израсне до нова Ева – Богородица.

Възвишеността и божествената ценност на мъжката и женската природа е разкрита най-добре върху главните икони на храма – престолните икони от лявата и дясната страна на царските двери. Христос държи в ръката Си Евангелие, Той е духовният авторитет. Мъжът може да израсне като мъж само ако развие духовния си живот. На другата икона Богородица държи дете в скута Си. Способността на жената да ражда е неизречен дар, който Бог е дал на човека, защото и най-великите създания на човешкия ум и човешката ръка не могат да се сравнят с едно дете, родено от жена. Ето защо жената реализира своята духовна зрялост в пълнота само като майка.

Ако престолните икони отразяваха днешната действителност, вдясно от царските двери щяхме да имаме феминизиран мъж, който държи в ръцете си дете, а вляво – жена от кариерата, която вместо дете държи книга или лаптоп в скута си.

Добре е, и заслужава всякаква похвала, ако мъжът помага на жена си в грижите ѝ за детето, а жената се реализира в области, за които има дарба и показва интерес. Но ако това се превърне в повод за неизпълнение на отредените от Бога функции на мъжката и женската природа, нито мъжът, нито жената ще са доволни от себе си.

Адамовият комплекс на духовно незрелия и несигурен мъж е предизвикал неизбежно Евиния синдром на нереализираната и незадоволена жена. Неприемането на Божия авторитет от страна на човека се е отразило в неприемането на мъжкия авторитет от страна на жената. За да се върне всичко в правилното си положение, и двамата имат само един изход – покаянието, завръщането на човека обратно при Бога.

Милан Радованович

Сп. Искон, 1/1997 г.

Превод: Андрей Романов

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1 + sixteen =