…Третото право на ембриона е правото му на вечност. Ембрионът носи перспективата на безсмъртието. От мига на зачатието си той е предопределен да премине във вечния живот. В това се изразява правото на Бога да преповтаря Своя образ във всеки един човек.
Свещеното човешко начало
1. Начинът, по който животът започва, е свещен. Моментът на самото начало на живота, в контекста на физиологията, е освободено откъм човешки сантимент. Събитието става „на скрито“, свързано е с най-силното изражение на съпружеската любов и остойностява човешкото тяло по възможно най-добрия начин. Възпроизводителната дейност е и сексуална, тя е единствената автономна и нерефлекторна дейност на човешкото тяло; тя е изключително психотелесна; за своето изпълнение тя изисква и другия пол.
2. Съвременната технология обаче ни въвежда в логиката на съпружеско съвкупление без възпроизводство и на възпроизводство без съвкупление. Динамизмът на технологията извежда началото на живота от топлината и прикритието на майчиното тяло в студенината на експерименталния инструмент и в прозрачността на епруветката; заменя незнайния момент с точно знание за това сакрално начало, превръща уникалността на съпружеското присъствие в тяхното отсъствие и ги подменя с медицинския персонал. В свещения миг на човешкото начало двамата родители не само не са заедно, но дори не присъстват, детето се „произвежда“ от лекарите и медицинските сестри то не се зачева от родителите си. Нещо повече, то може дори да няма генетичен материал от „родителите“ си, откакто между тях може да се е намесил и трети „донорът“.
3. Извеждането на спермата става по неестествени и обикновено морално неприемливи начини. То е резултат от оргазъм извън рамките на физиологичното съвкупление, с което само по себе си се нарушава вече светостта на събитието. Разбира се, разпиляването на сперма не може да се счита за греховно действие, когато целта е придобиването на наследник, стига обаче да не се извършва по начини, които принципно не са недостойни за човека. При всички случаи по този въпрос са необходими особена чувствителност и внимание.
Статус и природа на ембриона
1. Ембрионът е и с човешко начало, и с човешка перспектива. Клетките му, генетичният му материал, морфологията и физиологията му са изцяло човешки. И неговата потенция да се развие до човек съвършен и в нищо друго, доказва неговата човешка натура.
Оплодената вече яйцеклетка не може да бъде повече повторно оплодена с друг сперматозоид. Спецификите на един нов човешки живот са вече непоклатно определени, зачатието е окончателно и невъзвратимо.
2. Сперматозоидът е от бащата, а яйцеклетката от майката. Въпреки това, ембрионът веднага след зачатието придобива собствена идентичност. Принадлежи на родителите си като тяхна отговорност и задължение по отношение неговото опазване след като те са го желали и създали но е независим от тях по отношение правото му да завърши своето развитие и да изрази своята воля.
3. Зигота, ембрион в първи дни, имплантиран ембрион, оформен вече или деветмесечен, новородено бебе, малко дете, младеж, зрял индивид, възрастен, въобще през всичките стадии на развитието си човек има винаги една и съща съвършена човешка идентичност. От мига на зачатието ембрионът не е просто някаква оплодена яйцеклетка той е съвършен човек по идентичността си и постоянно усъвършенстващ се по отношение фенотипно изражение и органоза.
Духовното състояние на ембриона
1. Всичко дотук води до заключението, че началото на биологичния живот на човека е равносилно на уникалното и неповторимо по значението си събитие раждането на нова душа. При всеки ембрион, ведно с клетъчното деление, което характеризира увеличаването на тялото му, ведно с клирономичния пренос на характеристиките, които формират личността му, става раждането и развитието на неговата душа. Със своята душа той ще премине от човешкото одеяние в одеждата на божествеността, от времето във вечността, от тлението в нетлението, от физическото подобие на родителите си в духовното подобие на Бога. Защото в човешкия ембрион смирено се изобразява Сам Бог.
2. Подобно както постигането на телесна оформеност на човека изисква дълги месеци биологична подготовка бременност, така и времето за изява на душата е продължително. То започва със зачатието, за да постигне завършеност впоследствие. Колкото повече напредва биологичното формиране на човека, толкова повече и степента на изява на душата нараства. Според св. Григорий Богослов: когато тялото нараства и се усъвършенства, все повече се излива мъдростта, благоразумието и добродетелта на душата (Догматиката, За душата, PG 37: 453-454).
3. Събитието със срещата на Пресвета Богородица и Елисавета и потрепването на ембриона Предтеча (Лука. 1:41) при разпознаването на ембриона Иисус, ни посочва не само биологичната активност, но и духовната изява на душата в ембриона.
4. В подобни пасажи от текстове на Ветхия Завет се говори за значими духовни събития, които са се случили с велики мъже (Давид, Исаия, Иеремия) „в утробите на техните майки“, което посочва, че ембрионалното състояние е фаза на човешкия живот, през която Божията благодат действа в човека.
А и св. апостол Павел в посланието си към Галатяни твърди, че призоваването му към апостолско служение се отнася към периода на вътреутробното му развитие: „А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си“ (Гал. 1:15).
Тоест, Бог призовава, освещава, предопределя, нарича пророци и апостоли още от ембрионалната им възраст.
5. Събитието на зачатието е не само велико, но е и особено благословено и свещено. По тази причина Църквата възпоменава и празнува зачатието на личностите от Божието домостроителство като начало, неизказаното тайнство на зачатието на Господ в деня Благовещение на Пресвета Богородица на 25 март, после зачатието на Пресвета Богородица на 9 декември, и накрая, зачатието на Честния Предтеча на 23 септември.
Морални права на ембриона
1. Предвид факта, че ембрионът е човек и личност в развитие, т. е. неговият живот е зависим и се дължи на волята на други, той не е в състояние да се съхранява и опазва сам, от което разбираемо възникват и неговите права.
2. Първото от тях е правото му на човешка самоличност. Ембрионът има неотменимото морално право да прояви своята самоличност и да развие личността си. И вместо ние да решаваме какво и кой е той, трябва просто да му дадем възможността това да ни разкрие той самият; да ни покаже че е човек и да прояви своите физически и душевни особености, които го отличават и които го правят по-различен от останалите. Това негово право трябва да бъде защитавано и от науката, и от цялото общество.
3. Второто негово право е правото му на живот. Естественият ход в развитието на ембриона е този, който и на всеки човек. Ние трябва да признаем правото му на живот, трябва да го защитаваме и да го опазваме. Ембрионът трябва да достигне състоянието на автономен живот при най-добрите възможни условия. Само че целта, за която се опазва съществуването му, трябва винаги да бъде единствено опазването на живота и в никакъв случай по повод експеримент (т. н.експериментални ембриони), остатъчно количество (т. е.излишъкът от ембриони) или престой в замразителни камери (замразени ембриони). Фактът, че за развитието на хиляди ембриони топлата майчина утроба е заменена с ледената обстановка на фризера, а потенцията им за живот с перспективата на експеримента и смъртта, съставлява унижаване на човешката стойност и погазване правото на живот.
4. Третото право на ембриона е правото му на вечност. Ембрионът носи перспективата на безсмъртието. От мига на зачатието си той е предопределен да премине във вечния живот. В това се изразява правото на Бога да преповтаря Своя образ във всеки един човек.
„Православно становище относно асистираната репродукция“ (откъс)
Специална комисия по биоетика на Св. Синод на ГПЦ
Източник: bg-patriarshia.bg
