ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ – НЕУДОБНИТЕ СВИДЕТЕЛКИ

Днес често обвиняват Църквата в подценяване на жената, тогава православните посочват жените мироносици като един от примерите (другият пример е Божията Майка) за това, че

Църквата поставя жената изключително високо – толкова високо, че именно жените са тези, които първи посрещат Възкръсналия Христос.

И именно те се оказват първите благовестници… Тогава, когато учениците проявяват скептицизъм и неверие.

Нека си припомним евангелския разказ: „В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Йерусалим, и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. Тогава Той им рече; о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!” (Лук. 24:13-25).

Учениците мъже се оказват открито маловерни, „несмислени и мудни по сърце”. Те съвсем не са изпълнени с ентусиазъм. Напротив, пребивават в дълбоко униние и разочарование – „… а ние се надявахме…”.

В същото време именно жените проявяват непоколебима вяра. Именно те се оказват „апостоли на апостолите”, именно от тях апостолите узнават за Възкресението. Но вместо ликувайки да откликнат с „Воистину воскресе!”, мъжете просто не вярват – „И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха” (Лук. 24:11). Поразително антимъжки текст. Можем да предположим, че под него на драго сърце биха се подписали войнстващи феминистки.

zheni_mironosici_shkola_Rublev_Sveto_Troicki_sobor_Troice_Sergieva_lavraНо ние не можем да мислим такова нещо по съвсем очевидна причина. Текстът, както е установено от учените, е написан през І век, а не през ХХІ век след Христа. В І век сл. Хр. не е имало не само войнстващи, но и изобщо никакви феминистки. На противниците съвсем не би им дошло на ума да упрекват Църквата в излишна патриархалност и принизяване на женското начало. Античният свят е бил толкова строго патриархален, толкова антиженски, колкото едва ли бихме могли да си представим. Благочестивите юдеи всеки ден се молели с думите: „Благодаря Ти, Боже, за това, че не си ме създал жена”, но на фона на езичниците такова отношение изглеждало дори много доброжелателно. Все пак във Ветхия Завет Ева е наречена „помощница”, „подобна на мъжа”, „майка на всички живеещи”, а много библейски текстове прославят благочестивите жени – стопанки, майки, съпруги и дори воини и пророчици. В гръцката митология първата жена била не Ева, а Пандора. Откъдето във всички европейски езици навлиза изразът „кутията на Пандора”. Запазили са се дори жалбите на гърците, недоволни от това, че не могат да си родят синове без помощта на жени – къде-къде по-просто би било да принесат жертва в храма и на сутринта да си вземат детето, вместо да си имат работа с жени!

В наше време хората могат само да мечтаят за хармоничната епоха на „великата богиня”, когато всички са се покланяли на женски божества, статутът на жената бил висок, а нравите – кротки и мирни. Не бива да се надсмиваме над такива мечти – в тях, макар и криво, се отразява тъгата по изгубения рай. Но те нямат отношение към историческата действителност. Атиняните се покланяли на богиня – и живеели в най-демократичното общество на онази епоха – но при това, както пише французинът Андре Бонар, „в атинското общество не само робите нямали право да се ползват от благата на демокрацията. Имало и други човешки същества, които били почти толкова презирани, колкото и те – това били жените” (Андре Бонар – „Гръцката цивилизация”).

В наше време можем да изтъкнем високата чест, с която са се удостоили жените мироносици, като нещо, което съвременният човек ще одобри; все пак живеем в цивилизация, сформирана от почти две хилядолетия християнство. Но тогава, когато за пръв път прозвучала проповедта на апостолите, когато светият апостол и евангелист Лука писал своето Евангелие, обстоятелството, че именно жените първи са видели Възкръсналия Господ, било крайно неудобно. Езичниците не пропускали случая да се надсмиват над това; както пише един от първите антихристиянски полемисти Целс: „А че той, макар и да не е успял да се защити приживе, след като е станал труп, възкръснал, показал следите от наказанието и пробитите си ръце – то кой е видял това? Една полубезумна жена или още някой от същата шарлатанска компания”.

Жените като свидетели на Възкресението били толкова губещ „пиар“ ход, че този губещ ход може да се обясни само с едно – те действително първи били видели Възкръсналия. Ако апостолите бяха започнали да измислят подробности, с които да разкрасяват своя разказ, то те не биха направили жените първи свидетели на Възкресението.

Това е удивително свидетелство за истинността на Евангелието. Както пише съвременният библеист епископ Том Райт: „Независимо дали ни харесва, или не, в античния свят жените не са се смятали за надеждни свидетели. Когато християните имали време да създадат готова формулировка, която Павел цитира в Първото послание до Коринтяни, глава 15, те тихо изключили от нея жените, които тук са крайно неудобни от гледна точка на апологетиката. Но в евангелските разкази жените играят и главни, и второстепенни роли, те са първите очевидци, първите апостоли. Това не може да бъде измислица. Ако традицията беше започнала със свидетели мъже (което виждаме в 1 Кор. 15), то никой, преписвайки я, не би включил в нея жени. Но всички евангелия говорят именно за жени” (Том Райт, „Главната тайна на Библията”).

Ако малко се замислим над историческия контекст на евангелските събития, ще видим колко ценно е свидетелството на жените мироносици, свидетелство, прозвучало в свят, в който никой не желаел да се отнася сериозно към свидетелството на жените.

Сергей Худиев

www.pravmir.ru.

Превод: Татяна Филева

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

thirteen − 6 =