ЖЕНСКОТО ПОКРИВАЛО

Жената има свой начин на съществуване. Тя притежава присъщи само на нея интуиция, начин на мислене, свят на идеи, начин на съзидание, отношение към себе си и другите. Психологически и социологически жената многократно е дефинирана от света, но тя също така се определя и от тайната на собственото си съществуване – познатото „покривало”, по думите на св. ап. Павел в Посланието до Коринтяните: „Всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си… Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея – заради Ангелите” (1Кор. 11:5,10).  Ако гледаме на жената само като на съучастница в половия живот на мъжа, само като на майка на децата му и на помощница, това разбира се не обяснява всичко. Не обяснява защо жените са основна част от енориашите на православните и не само на православните храмове. Именно в религиозните предпоставки и корени трябва да се търсят изворите на женската тайна.

Човекът е космическо същество: космосът не му е чужд. Той е част от Творението. Но човекът не е просто един от биологичните видове – той е и богословско понятие. Има човек, един човек и две начала в него – мъжко и женско. „Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек” в деня на тяхното сътворение (Бит. 5:1-2). Бог-Троица сътворява „човека по Свой образ” (Бит.1:27), и ето образа, по който е бил създаден човекът – това е Синът Божи, Словото, Което „беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана” (Ин.1:2-3). Този първообраз – Христос – е образ на Единия Бог в Неговата цялостност.

Вие не може да ми покажете просто човек, можете да ми покажете мъж или жена. „Човек” това е мистично, метафизично понятие.


Преп. Исаак Сирин пише, че Бог сътворил ангелите в мълчание. Сътворяването на човека обаче не прилича на сътворяването на ангелите и дори на целия свят. Поставен на границата между духовното и вещественото, човекът съединява в себе си всички страни на живота, всички страни на света и поради това представлява хармония, съставена от различни звуци. В своя пролог към човешката история Библията веднага представя тайната на човешкото същество като неразделно цяло – преди всичко като тайна на обърнатите едно към друго лица. Библията разказва за създаването на човека по следния начин: „Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби” (Бит. 1:26). И по-натам: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори” (Бит.1:27).

Библията ни дава и друго повествование – защо и как е била създадена първата съпружеска двойка.  „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа… И каза Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен… И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)” (Бит. 2:7,18,21-23).
И така, първите думи, които мъжът казва на своята жена, са: „кост от костите ми и плът от плътта ми” – колко много приличат те на думите, с които майката се обръща към своето дете. Тяхното поетическо вдъхновение е насочено към това да подчертае, че сътворяването на Ева по същество не е сътворяване, а детераждане. Ева се отделя от човека-Адам. Св. отци в тълкуванията си сближават изхождането на Св. Дух с това, което те наричат „изхождане” на Ева – различна от Адам, но имаща една и съща природа с него. Това означава, че когато творческият акт на Бога призовава Адам към живот, Адам вече е съдържал в себе си своята съставна част, своята половина – Ева. Сътворяването на Адам – а Адам в древноеврейския, библейски език е събирателен термин за човек – е сътворяване на първоначалната човешка клетка, човекът като мъже-жени, мъжките и женските елементи в тяхната първоначална слитност преди диференцирането им. Бог е разделил половете, затова и хермафродитството предизвиква у нас интуитивно отвращение.

В гл. 5 на Посланието към Ефесяни са знаменитите думи на св. ап. Павел, касаещи отношенията между мъжете и жените: „Мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата… ние сме членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът”.Тази тайна е велика” (Еф. 5: 23, 30-32).

Взаимоотношенията между мъжа и жената според Божия замисъл – това са преди всичко отношенията между Христос и Неговата Църква. Ето истинския религиозен смисъл на съществуването на мъжете и жените – Христос и Неговата Църква. Тези отношения са вътрешното основание за сътворяването на света. Ето защо отношенията между Яхве и Израил се описват като брак, чийто образ с такова величие е представен в „Песен на песните”. Следователно именно в образа на Божествения трябва да търсим единственото правилно разрешение на човешките отношения.

При думата „Бог” в ума ни веднага изниква идеята за Същество, притежаващо всички видове власт, и на първо място е Неговото всемогъщество. И Символът на вярата започва с думите: „Вярвам в Един Бог Отец Вседържител”. Божественото всемогъщество се нарича „Отческо”. За всичко и всички Бог е Отец: от Него предвечно се ражда Синът и изхожда Св. Дух. И едва след това Той е Творец на човека.

По своята структура човекът е създаден по Божи образ. Но най-странното откритие, което ни предстои да направим е това, че мъжът не притежава бащински инстинкт в такава степен, в каквато жената притежава майчински.

Бащинският инстинкт при хората е много по-слабо изразен, отколкото майчинския. Мъжът е воин (първото убийство е направено от мъж, а не от жена), строител, търсач на приключения. В мъжката природа няма нищо, което непосредствено да отговаря на религиозната категория за бащинство. Това означава, че религиозният принцип в човека се изразява от жената, че тя е надарена с особена чувствителност към чистото, духовното, че женската душа е много по-близо до изворите на битието. Това е толкова вярно, че дори духовното бащинство използва образите на майчинството. Св. ап. Павел в Посланието си до Галатяни пише: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос” (Гал. 4:19).

PomazanieHristovo (1) 2
Помазание Христово, Юлия Станкова

Между религиозността и женската духовност съществува дълбоко съответствие. Ето защо противниците на християнството, като съвременника на Ориген Целз през III в. или немският философ Ницше през ХIХ в., обвиняват християнството, че придава на цивилизацията женствен характер. Мъжествеността на техния хуманизъм не понася женската чувствителност, която се преплита с ценностите на вярата. Колкото повече в една цивилизация присъстват елементи на секуларизация, толкова повече мъжественост има в нея. Съвременната цивилизация се обезбожествява и се секуларизира, и като резултат от това се ражда феминизмът с многочислените образи на мъжеподобни жени, с които постоянно се сблъскваме. Това също е проява на липса на религиозност, на липса на духовност в нашето общество и цивилизация. Колкото повече в една цивилизация присъства мъжкото начало, толкова повече отчаяние има там, толкова повече тя е отделена от истински религиозното женско начало…

В Библията „Ева” не е само име, а означава преди всичко „живот” (Бит. 3:20). За „Втора Ева” е провъзгласена св. Богородица на Третия вселенски събор. Тази, която ражда Предвечния Бог, тази, която дава живот на Живеещия в човешкото начало, и самата тя постига безсмъртие. Сега вече става ясно защо именно жената получава обещанието за спасението, към жена е насочена вестта на Благовещение, първо на жена се явява Възкръсналият Христос. „Жена, облечена в слънце” – този израз от Апокалипсиса (12:1) е образ на Новия Йерусалим. Библията издига жената в религиозно начало на човешката природа. Жената произнася смирените думи: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата Ти”. И това „да бъде” тя произнася от името на цялото човечество в отговор на творческото „да бъде” на Небесния Отец…


В религиозната сфера именно жената е силният пол.  Някои тълкуватели обясняват библейското повествование за грехопадението с това, че сатаната се обърнал към Ева като към „слабия пол”, към най-уязвимата част на човека като цяло. Други считат, че е точно обратното: Ева е подложена на изкушението, тъй като тя е религиозното начало на човешката природа.

Именно в това начало преди всичко е трябвало да бъде уязвен човекът и да бъде повреден. Когато най-възприемчивият, най-чувствителният орган за общение с Бога бъде разстроен, останалото става от само себе си. Адам не проявява никаква съпротива и пасивно следва Ева. В Ева той вече е извън Бога и в силата на божествената заповед „И ще бъдат двамата една плът” (Бит. 2:24).

Нашият свят е преди всичко мъжки, в който женската харизма, най-тънката, най-възвишената религиозна харизма вече не играе никаква роля. Този свят става все по-безбожен, защото в него няма Майка и затова Бог в това мъжко общество не може да се роди. Показателен е фактът, че в тази атмосфера открито се утвърждава хомосексуализмът. Прекалено жестокият, мъжкият свят недооценява своя вечен произход: прозрачният извор на девствената чистота и майчината утроба, която приема Словото и Го ражда, за да направи от хората Негови служители.


Жената е надарена с интуитивно разбиране за ценността на Св. Дух, тя притежава естествено религиозно чувство и знаменитите думи на Тертулиан – „душата по природа е християнка” – се отнасят преди всичко за жените. Марксистите добре разбраха това. Еманципацията на жените и равенството на половете беше една от първите им грижи. Възпитаването в жената на мъжеподобни черти имаше за цел да промени нейния антропологичен тип, да направят нейната вътрешна същност, нейната природа малко или много идентична с тази на мъжете. Но когато жената заема мястото на мъжа, тя не привнася нищо особено, напротив тя губи чувството за своята женственост и за своето призвание…

(със съкращения)

Архиеп. КОНСТАНТИН (Горянов)

Превод: Полина СПИРОВА

Източник: сп. „Мирна“, „Женското покривало“

 

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 − 12 =