ЗАКРИЛА НА МАЙКАТА И МАЙЧИНСТВОТО В САЩ И EC

Законодателство за закрила на майката и майчинството

в САЩ и страните от Европейския съюз – проучване

Законодателното проучване е проведено в следните насоки:

І. Европейски съюз – актове.

II. Ниво и характер на нормативната уредба.

ІІI. Закрила в областта на трудовото и осигурителното право;

1. Обща характеристика и обхват на закрилата
2. Забрана за дискриминация
3. Закрила на здравето и осигуряване безопасност на труда
4. Забрана за нощен и извънреден труд
5. Отпуски и почивки
6. Забрана за уволнение и право на запазване на работното място
7. Осигуряване и изплащане на обезщетение

ІV. Държавни органи

V. Специфични форми и насоки на закрила

1. Медицинско обслужване
2. Аборти
3. Други

25. Европейски съюз – актовеЕвропейските актове, касаещи областта на закрилата на майчинството са: Договор за създаване на Европейската общност, подписан в Рим на 25.03.1957 г., изменен от Амстердамския договор /ДЕО/, Директива 75/117/ЕИО от 10.02.1975 г., Директива 92/85/ЕИО/ от 19.10.1992 г. и Харта на основните права на Европейския съюз от 08.12.2000 г. В Договора за създаване на Европейската Общност /ДЕО/ няма конкретни разпоредби, свързани със защитата на майката и майчинството. В разпоредбите посветени на социалната политика са формулирани основни принципи и задължения на страните-членки. Директива 75/117/ЕИО се отнася за уеднаквяването на законодателството на държавите-членки, свързано с приложението на принципа на равенството на трудовото възнаграждение между мъжете и жените. Директива 76/207/ЕИО касае приложението на принципа за равенство между мъжете и жените във връзка с достъп до работа, обучение, професионална квалификация е условия на труд. Директива 92/85/ЕИО съдържа легални дефиниции: “бременна работничка” е тази, която уведоми работодателя за своята бременност според разпоредбите на вътрешното законодателството; “родилка работничка” – трябва да уведоми работодателя за своето състояние според разпоредбите на вътрешното законодателство; “работничка кърмачка” – също е длъжна да уведоми работодателя, съгласно изискванията на вътрешното право. Чл. 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз е посветен на семейния и професионалния живот. Тя предвижда на семейството, на юридическо, икономическо и социално ниво.

ІI. Ниво и характер на нормативната уредба

Резултатите от проучването показаха, че основната част от нормативната уредба в изследваната област обхваща актове на конституционно, законово и подзаконово ниво.

1. Уредба на конституционно нивоОсобеност, която се очерта в резултат на проучването е, че закрилата на майчинството е закрепена като принцип в конституциите само на отделни държави – Италия и Франция. Конституцията на Република Франция от 1958 г. не съдържа текст, посветен на закрилата на майката и майчинството, но в Преамбюла на Конституцията от 1946 г., който сега е запазен в действащата от 1958 г. конституция, е провъзгласен принципът за гарантиране на здравето, материалната сигурност, почивката и свободното време на децата, майките и пенсионерите. Конституцията на Република Италия в две отделни норми предвижда закрила на майчинството и на работещата жена. Във връзка със закрилата на работещата жена е закрепено изискването условията на работа да позволяват осъществяването на функциите на жената в семейството и да осигуряват на майката и на детето специална закрила. Закрилата на майката е тясно свързана със закрилата на децата. Съгласно чл. 18 от Конституцията на Полша, бракът, като връзка между мъж и жена, семейството, майчинството и родителството са под закрилата на Република Полша.
2. Уредба на законово нивоНаблюдава се различен законодателен подход при осигуряването закрила на майчинството. Основните насоки на закрила и съдържанието на нормите в разглежданата  област показват редица общи за всички държави елементи, но има и различия. Някои държави са създали твърде детайлна регламентация, съдържаща се в различни общи и специални закони – кодекси и закони (Франция и Чехия). Във Франция редица общи нормативни актове предвиждат мерки в закрила на майчинството – Кодекс на труда, Кодекс на общественото здраве, Кодекс на професионалната етика на акушерките, Кодекс за общественото осигуряване, Кодекс за социалните дейности и семействата. В Чехия норми за защита на майчинството могат да се открият в разнообразни по характера си актове – Закон за заетостта, Кодекс на труда, Национален план за заетостта, Система за болничното осигуряване, Списък на задължителните права и свободи, Семеен закон, Закон за застраховка при болест на работниците и Закон за удължаване на отпуска по майчинство, издръжка при майчинство и детски отстъпки от здравното осигуряване. Във Великобритания тази материя е регулирана от общи нормативни актове, като Закон за правата на работниците и служителите от 1996 г. и Закон за трудовите отношения от 1999 г. В други държави са създадени специални закони – един или няколко, които обединяват различни форми на закрила, най-вече в областта на трудовото, осигурителното право и икономическото подпомагане, напр.: Закон за закрила на майката и за отпуск по бащинство и майчинство на област Кертнер (Австрия), Закон за закрила на майката, Закон за обезщетение за отглеждане на малко дете и за родителското време и Закон за детските надбавки (Германия), Единен текст на законодателните разпоредби в областта на закрилата и подпомагането на майчинството и бащинството и Закон за социална закрила на майчинството и за доброволното прекъсване на бременността (Италия), Закон за защита на бременните работнички, родилки и кърмачки (Люксембург), Закон за закрила на новородените и майките, Закон за защита здравето на майките, Закон за подпомагане и защита на майките кърмачки, Закон против дискриминацията на бременните жени (САЩ).
3. Уредба на подзаконово нивоВън от това, че редица закони предвиждат издаване на подзаконови актове, особеност на уредбата в Кралство Испания е, че част от нея се съдържа в кралски декрети, които са подзаконови нормативни актове – Кралски декрет за защита на семейството.

ІІI. Закрила в областта на трудовото и осигурителното право

1. Обща характеристика и обхват на закрилатаЗакрила за в областта на трудовото право, се предоставя на майката и за рождени, и за осиновени деца. Този принцип се прилага относно видовете и продължителността на отпуските и почивките, закрилата на здравето и закрилата от уволнение, изплащането на обезщетения и всички други форми на закрила. В законовата регламентация проличава един характерен подход в законодателния подход, който отразява тенденциите в международното и в европейското право, а именно – за недискриминация и утвърждаване равенството между половете. Конкретна проява на тази тенденция е създаването на нормативна уредба, която закриля и подпомага полагането на грижи за децата както от майките, така и от бащите.
2. Забрана за дискриминацияЗабраната за дискриминация въз основа на признаците пол и бременност е предвидена в различни по вид актове – Кодекс на труда (Франция), специален Закон за закрила на майчинството (Италия), Обществен закон за равното третиране на мъжете и жените (Чехия), Закон против дискриминацията на бременните жени (САЩ). Същността на принципа е, че се забранява всякаква дискриминация, основана на пол по отношение на достъпа до работа, независимо от условията за приемане на работа, областта или отрасъла на дейност, във всички нива на професионалната йерархия, която се извършва чрез позоваване на брачно положение, семейство или бременност. Поставят се изисквания за равнопоставеност в условията за заплащане, професионална класификация, даването на квалификация (звание) и длъжност и напредването в кариерата. Забранява се всякаква дискриминация, основана на пол по отношение на инициативите за професионална ориентация, изграждане (обучение), усъвършенстване и специализация, както относно достъпа до тях, така и относно съдържанието им. Забранява се нежелано сексуално поведение на работното място, забраняват се наказателни мерки от страна на работодателя, когато работещите защитават своите изисквания. Особено разнообразна е антидискриминационната уредба в Чехия, където този принцип за равенство на мъжете и жените и за закрила на майчинството е закрепен и в Програмата на Чешкото правителство в социалната сфера за 2003 г., която е изработена с цел хармонизиране с правото на ЕС. Освен в правителствената Програма и Закона за равно третиране, в Чехия равенството на мъжете и жените е прогласено и в Закона за заетостта и в Националния план за заетостта, който има за цел подобряване на условията на труда, с оглед обстоятелството, че предполагаемия отпуск по майчинство е пречка за наемането на работа на младите жени. В рамките на Програма ФАР за 2001 г. Министерство на труда и социалните грижи на Чехия е приело Проект за подобряване на институционалния механизъм за равните възможности на мъжете и жените.
3. Закрила на здравето и осигуряване на безопасни условия на трудСъществена част от правната регламентация в областта на защитата на майчинството е свързана с осигуряването условия на труд, които не увреждат здравето на бременната, кърмещата жена и майката и същевременно запазват положението й с оглед получаваното възнаграждение и квалификацията й. Подобни норми се съдържат в кодекс на труда или закони в областта на трудовото право (Чехия, Испания, Франция) или в специален закон, посветен на закрилата на майчинството (Италия, Люксембург, Германия, САЩ). Предвидените форми на закрила показват общи моменти. Предвижда се задължение на  работодателите, след като са информирани от жената за състоянието й, или по собствена инициатива, да преценяват степента на опасност от увреждане здравето и ако преценят, че съществува опасност за здравето на бременна жена и има вероятност да бъде застрашен плода, или условията на труд биха повлияли върху кърменето на майката, да вземат необходимите мерки за премахване на всяка възможност за увреждане. В Италия подобна закрила се предоставя до навършването на седем месеца на детето, включително и при осиновяване.  Мерките могат да се състоят в промяна на условията на труд или намаляване на работното време на бременните служителки. Когато условията на труд не могат да бъдат изменени жената трябва да бъде преместена на друго работно място като се запазва по възможност възнаграждението и квалификацията й. Ако това не е възможно и бременната жена получава по-ниско възнаграждение на новото работно място, трябва да й се доплаща добавка за остатъка до размера на  предишното й възнаграждение. Ако преместването е изобщо невъзможно – на жената се изплащат обезщетения. Подобни мерки могат да бъдат предприемани и при проверки по разпореждане на контролни органи. Като опасни дейности са посочени:

• работа, свързана с транспортиране и вдигане на тежки предмети,
• опасна, изтощителна и вредна за здравето работа,
• работа, която носи риск от излагане на физически, химически и биологични агенти,
• работа в зони, които могат да изложат плода на йонизиращо лъчение,
• работа в неблагоприятни климатични условия.

За периода на забраната работничката се назначава на друга длъжност, като запазва възнаграждението и квалификацията си, ако новата длъжност е по-ниска. В Испания по препоръка на Европейския съюз е приет Кралски декрет с който се урежда положението на бременни жени, прекратили трудовия си договор по време на бременността. С него се уеднаквява положението на майките, работещи през време на бременността и тези, чиито трудови договори са прекратени поради невъзможността  да изпълняват професионалните си задължения, тъй като това създава опасност за тяхното здраве. В последния случай, ако работодателят няма възможност да предложи по-подходяща позиция, законът предвижда бонификация за сметка на предприятието, в което е работила майката до бременността. Нейният размер се равнява на 100 процента от осигуровките при трудови злополуки и професионални заболявания. В САЩ съгласно Закона против дискриминацията на бременните жени, работодателят  не трябва да прави разлика между бременните жени, работещи при него и работниците или служителите, които временни не могат да изпълняват задълженията си. За целта, той може да дава на бременната жена, както и на други служители, временно затруднени да изпълняват задълженията си, да изпълняват задачи, които отговарят на състоянието, в което се намират, алтернативна работа, да ползват отпуск по болест или неплатен отпуск. Във Великобритания ако в предприятието работят жени в детеродна възраст и работата съдържа риск за здравето и безопасността на млада майка, бременна жена или на нейното дете, свързан с процеса на работа, условията на работа, физически, биологични или химически вещества, работодателят трябва да промени работните условия или работното време на работничката или служителката. А ако това не е разумно – да отстрани работничката или служителката от работа за време, необходимо да се избегне риска.

4. Забрана за нощен и извънреден трудЗабраната за нощен труд е закрепена в различни граници.В Италия е забранено да се възлага работа на жените в часовете между 24 и 6 часа от момента на установяване на бременността до навършването на една година на детето. Не е длъжна да полага нощен труд работничката – майка на дете под три години и работничката, която е единствен родител на дете, живеещо с нея и ненавършило дванадесет години. В Люксембург часовете на нощния труд са от 22 до 6 часа, като правото да не полага нощен труд се упражнява по молба на жената, като се извършва преценка от медицинско лице и жената се назначава на друга длъжност, като запазва предишните си права. Такова е законодателството и във Франция. В Австрия и Германия часовете на нощния труд са между 20 и 6 часа. В някои държави – Германия, Люксембург, Полша съществува и забрана да се полага извънреден труд, от посочената категория жени.
5. Отпуски и почивки

а) Краткотраен отпуск за медицински прегледи

В законодателството в закрила на майчинството  (Италия, Люксембург, Великобритания) се предвижда право за бременната жена да отсъства от работа за извършване на задължителни медицински прегледи, като това не води до намаляване на трудово й възнаграждение и времето на отсъствие се зачита за трудов стаж. В Италия това право е регламентирано като краткотраен платен отпуск. За целта е необходимо да се представи удостоверителна документация.

б) Отпуск по майчинство

Отпускът по майчинство обхваща определен брой седмици преди и след раждането на детето, като в някои държави (Италия, Австрия) той е предвиден не само като право на жената, но и под формата на забрана към работодателя да се възлага работа. Периодът на отпуска е различен, но най-често осем седмици преди и от осем до дванадесет седмици след раждането. В Италия е предвидена възможност отпускът да се ползва и при осиновяване на дете до шест годишна възраст през първите три месеца след влизането на детето в семейството. В Испания бременните работнички  и служителки имат право да ползват 12 седмици отпуск, който може да се удължи най-много до 18 седмици. Единственото изискване е майката да е била осигурявана  минимум 180 работни дни през последните 5 години преди бременността. А жените, работещи на свободна практика, както и тези, работещи в домашни условия получават обезщетение за майчинство само в случаите, в които са се самоосигурявали. В Австрия бъдещите майки не трябва да работят осем седмици преди и след раждането. В Германия този срок е шест седмици преди раждането и осем седмици след раждането.  При преждевременно раждане или преносване  отпуската е в размер на дванадесет седмици. В Италия е забранено да се възлагат трудови функции на жените два месеца преди предполагаемата дата за раждане и три месеца след раждането, а в случай, че раждането е след тази дата – в периода между двете дати. Приложението на забраната се разширява за периода до три месеца преди раждането, когато работничката осъществява дейности, които във връзка с напредването на бременността, могат да се приемат за утежняващи или вредни. За да се ползват от тези права работничките трябва да предоставят на работодателя и на учреждението, изплащащо обезщетението за майчинство, медицинското удостоверение, посочващо предполагаемата дата на раждането. Във Франция освен общият отпуск за раждане и осиновяване на дете, през който работничката се ползва от всички права, които й се полагат като страна по трудово правоотношение, в Кодекса за социалните дейности е дадено право на всички работници и служители в държавни учреждения на допълнителен отпуск на посочените две основания, който не намалява размера на общия отпуск. Характерна е уредбата в Закона за защита на бременните работнички, родилки и кърмачки на Люксембург. В Закона се говори за отпуск, който се полага преди раждането – за осемте седмици, предхождащи термина на раждане. Този период, наречен “отпуск, предшестващ раждането” се определя с медицинско свидетелство, на което е отбелязан вероятния термин на раждане. Жена, която е родила, не може да работи по време на осем седмици след раждането. Това е т.н. “отпуск след раждането”. Той също се определя с медицинско свидетелство, на което обаче се отбелязва датата на раждане. Продължителността на отпуската е дванадесет седмици, когато има преждевременно раждане, раждане на повече от едно дете или майката кърми своето дете. Във Великобритания бременните работнички или служителки имат право на 18 седмици основен отпуск за бременности раждане и на допълнителен отпуск до изтичане на 29 седмици след раждането,  ако са били постоянно заети поне 1 година преди 11-тата седмица преди раждането. В Полша на работничката се полага отпуск по майчинство в размер 16 седмици при първо раждане, 18 седмици при всяко следващо и 26 седмици в случаите на раждане на повече от 1 дете едновременно. По искане на работничката, работодателят е длъжен също така да  й осигури отпуск за посещаване на курсове за бъдещи майки.

в) Отпуск за отглеждане на дете

След изтичането на периода на отпуска за раждане или осиновяване на дете се предвижда право за работничката да ползва отпуск за отглеждане на малко дете – рождено или осиновено. Законодателствата предвиждат възможности този отпуск да се ползва и от бащата като поставят изисквания към продължителността на отпуска, ползван от всеки родител. В Австрия и Германия е предвидено право на родителите да работят на непълно работно време до навършване на определена възраст от детето – две или три години. Отпускът за отглеждане на дете обикновено може де се ползва до навършване на три години от детето или в случай на осиновяване до три години от пристигането на детето в семейството (Испания, Германия, Франция). Във Франция периодът на отпуска е до една година. В Италия този отпуск се полага до навършване на осем години от детето като периодът на отпуска не може да надвишава десет месеца. Ако детето има тежки увреждания отпускът може да продължи до три години. В Испания в случаите на отглеждане на осиновено дете на възраст до 9 месеца, родителите могат да ползват отпуск в рамките на 8 седмици. Този срок започва да тече от датата на решението на съда за осиновяването. Ако осиновеното дете е на възраст между 9 месеца и 5 години, срокът е 6 седмици. В случаите, когато и двамата родители работят, правото на тази отпуска има само единия от тях. Особеност в уредбата на Великобритания е, че този отпуск може да се ползва и  до 18тата годишнина на детето, ако то получава издръжка за инвалидност.

г) Отпуск за болно дете

Отпускът за болно дете се полага за определен брой дни в годината до навършването на определена възраст на рожденото или осиновеното дете.  В Кодекса на труда на Франция този отпуск е уреден като неплатен, размерът му е до три дни в годината до навършване на шест години от детето. В Италианския Единен текст за закрила на майчинството такъв отпуск може да се ползва от всеки от родителите на дете ненавършило три години  за периода на болест на детето без да е фиксиран срок, а след навършване на три години и преди навършването на осем – за период от пет дни годишно. В Закона за отпуска по болест и по семейни причини на САЩ е регламентиран въпроса как единия  или двамата родители ще се грижат за своите деца. Работниците и служителите от мъжки и женски пол, които са работили за същия работодател последните 12 месеца имат право на 12 работни седмици неплатен отпуск за период от 12 месеца.

д) Почивки

За времето през което кърми, майката има право на почивки в рамките на работното време, които са платени (Чехия, Италия, Люксембург). В Италия в първата година след раждането работодателят трябва да разрешава две почивки на ден с продължителност по един час, които могат да се съединят. По време на почивката жената може да излиза от работното място. В случай на раждане на близнаци, продължителността на почивките се удължава. В Полша работничка, кърмеща дете, има право на 2 половинчасови прекъсвания на работа, а работничка, кърмеща повече от едно деца, има право на 2 прекъсвания  на работа по 45 минути. В САЩ  в първите дванадесет месеца на кърмене, работодателят е длъжен да осигурява на кърмачката един час повече от предвидената почивка за осем часов работен ден. Почивката може да се ползва на два пъти по половин час или три пъти по 20 минути. За работен ден, чиято продължителност е по-дълга или по-кратка от осем работни часа, почивките се изчисляват пропорционално на почивките, установени за осем часов работен ден. Ползваните почивки от майките – кърмачки не се отразяват отрицателно върху размера на трудовото им възнаграждение.

6. Забрана за уволнение и право на запазване на работното място Във всяка от проучените държави са предприети различни мерки за недопускане на уволнение и за закрила на правото на запазване работното място на жените по време на тяхната бременност. В Италия работничките не могат да бъдат уволнявани от началото на бременността до изтичането на периодите, през които е забранено да полагат труд поради майчинство, както и до навършване на една година от детето. През времето, за което действа забраната, не може да се извършва временно прекратяване на трудовото правоотношение, освен когато не е временно прекратена дейността на предприятието или отдела, в който жената работи, ако той се ползва с функционална самостоятелност. Уволнението, извършено в нарушение на тези разпоредби се счита за нищожно. Във Франция според Кодекса на труда на работодателя се забранява да отказва сключването на трудов договор или прекратяването му поради факта на бременност на работничката. Работодателят не може да прекрати трудов договор с работничката по причина на нейната бременност до изтичане на срок от 4 седмици след временното прекратяване на трудовия договор. В Австрия работничката не може да бъде уволнявана с предизвестие по време на бременността или до изтичане на  4 месеца от раждането, дори ако бременността или раждането не са били известени на работодателя. По време на бременността и до изтичане на 4 месеца от раждането, работничката може да бъде уволнявана без предизвестие само след предварителното съгласие на съда. В Германия прекратяването на трудовия договор на жена през първите месеци от бременността  и 4 месеца след раждането е недопустимо, ако работодателят е бил уведомен  към момента на прекратяването. За периода на отпуска по майчинство или бащинство има закрила от уволнение. Правото на възстановяване на работа и запазване на работното място на жените в периода на тяхната бременност и следродовия период се открива в законодателството на всички проучени държави. В Люксембург работодателят е длъжен да запази  работното място на отсъстващата жена или в случай на невъзможност да и предостави длъжност подобна на предишната, отговаряща на нейните качества и квалификация и да и предостави еквивалентно възнаграждение. При прекратяване на трудовите отношения, жените имат право на преимуществено връщане на работа. В законодателството на Чехия има разпоредби, относно правото на запазване на работното място от жената или осигуряването на подобна длъжност с еквивалентно заплащане. В Испания майката има право да и бъде пазено работното място, в рамките на първата година от отпуска по майчинство. В САЩ съгласно Закона против дискриминацията на бременните жени,  защитава бременните жени от неправомерно уволнение от страна на работодателя или от дискриминация, поради фактическото състояние на бременност, в което се намират. Никоя майка – кърмачка не може да бъде уволнена или по някакъв начин дискриминирана поради факта, че кърми на работното си място през време на своята обедна или друга почивка. Законът защитава жените по отношение на проявена дискриминация към тях по повод всички производни състояния, произтичащи от една бременност. Работодателят не може да принуди бременна жена, която е в състояние да изпълнява работните си задължения, да си вземе отпуска. Той не може да принуди жена, която е родила наскоро, започнала е да ползва отпуск по майчинство, да прекъсне отпуска си и да се върне на работа преждевременно. Във Великобритания уволнение, основано на бременността и раждането на работничката или на факта, че тя е ползвала отпуск за бременности раждане или а отглеждане на дете, се смята за незаконно.
7. Осигуряване и изплащане на обезщетение

ІV. Държавни органи

В Люксембург е създадена Национална семейна каса за помощи, чиято функция е събиране и изплащане на семейни помощи. Създадени са две служби – Инспекция по труда и мините и Дирекция по здравеопазването, която е към Министерството на здравеопазването. В рамките на своите правомощия те упражняват контрол и наблюдават правилното прилагане на разпоредбите на Закона за защита на бременните работнички, родилки и кърмачки. В Семейната политика на Чехия от 1995 г. е одобрен пакет от мерки за социалната политика: семейни стипендии/субсидии; финансова помощ за майчинство; субсидии за родители и издръжка за деца. Те се обновяват всяка година. В Кодекса за общественото здраве на Франция се регламентира участието на държавата и на организациите на местно равнище в защита на детското и майчиното здраве. В САЩ се създава Щатска агенция във всеки щат. Тя осъществява конкретните планове и проекти, координира проектите, връзките с други агенции и други.

• Специфични насоки и форми на закрила
• Медицинско обслужванеВ Кралския Декрет за защита на семейството в Испания е дадена схемата на полагащото се безплатно медицинско обслужване по време на бременността. Тази схема се състои в разделяне на периода на бременността на три етапа:

 

• първо тримесечие – наблюдението на майката трябва да започне от момента на констатиране на бременността, като до края на третия месец бременната има право на един или два контролни прегледа;
• второ тримесечие – през този етап майката има право на два до три контролни прегледа, първият от които се извършва между осемнадесетата и двадесетата седмица от бременността. Вторият преглед се извършва в периода между 25-тата и 28-та седмица от бременността.
• трето тримесечие – през този период на бременната се полагат два контролни прегледа, като вторият задължително се извършва от специализиран медицински персонал. Крайният срок за провеждането му е не по-късно от 36-тата седмица.

След раждането майката има право на безплатни медицински грижи, които се делят на два етапа:

• болничен
• медицинско наблюдение веднага след раждането.

2. Аборти
3. ДругиОсновните резултати от изследването са:

• Най-нисък размер на издръжките за Европейския съюз е установено в Гърция, Люксембург и Англия, а най-висок в Дания, Италия и Швеция.
• Извън Европейския съюз най-висок размер на издръжките е установен в Норвегия.
• В Източна Европа най-ниско е равнището на издръжките в Чехия и Русия. По-висок от средния за ЕС е размерът на издръжките в Унгария и Полша.
• В Америка платеният отпуск по майчинство е част от програмата за издръжки, спонсорирани от работодателя. В Калифорния е приет закон, въвеждащ задължителен платен семеен и медицински отпуск от 6 седмици.

Обобщените резултати от изследването сочат, че размерът на издръжките за майчинство е по-нисък в държавите вън от Европа, с изключение на Бразилия.

Източник: http://www.parliament.bg/