ЗАЧАТИЕ НА СВЕТА АННА – ПРАЗНИК НА МАЙЧИНСТВОТО

Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви!
Аз нося рожба до сърцето си.
Спасена съм от укора за бездетството ми.
Тъй беше угодно на Бога, Който чу молитвата ми,
излекува болката ми

и ми даде, каквото сърцето ми желаеше.

 (Канон на св. Андрей Критски)

Света Анна, майката на Пресвета Дева Мария, била най-малката дъщеря на свещеник Натан от Витлеем, от Левиевото коляно. Неин съпруг бил свети Йоаким (9 септември), родом от Галилея.

Света Анна дълго време била неплодна и това много я измъчвало, тъй като сред израилския народ безплодието се смятало за Божие наказание. След 20 години, през които двамата съпрузи се молели горещо на Бога, ангел Господен им обявил, че ще им се роди дъщеря, чрез която ще дойде благословението на целия човешки род. Преданието разказва, че докато Йоаким не бил у дома, на всеки от съпрузите поотделно се явил ангел, който им казал, че Анна, която вече била на възраст, щяла да зачене. И двамата се затичали да се намерят и да разкажат на другия за божественото видение. Случайно се срещнали по пътя към Йерусалимския храм. Най-популярните икони на светото семейство го изобразяват в топла съпружеска прегръдка.

След раждането на малката Мария, те я посветили на храма когато била на три години.

Гробът на светите праотци Йоаким и Анна в Йерусалим бил възстановен през 1889 година. Почитането на света Анна е било винаги силно в Православната църква. Широкото му разпространение на Запад става едва през ХVІ-ти век.

Православната църква не признава учението, че Богородица е била свободна от последиците на прародителското падение (смъртта, греха, тлението, и т.н.) в мига на нейното зачеване по силата на бъдещите заслуги на Нейния Син. Единствено Христос е роден съвършено свят и безгрешен. Светата Дева е била смъртна като всички хора и подвластна на греха, въпреки че не е извършила грях. По естество тя не е различна от останалото човечество. Ако това беше така, Мария нямаше да бъде истински човек и естеството, което Христос е получил от нея също нямаше да бъде истински човешко. А ако Христос не е участвал напълно в човешкото ни естество, то тогава Той не е могъл да донесе спасение на човешкия род.

(Изображение:  „Света Анна“, фреска, Национален музей във Варшава )

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

19 + 14 =