Да започваме. Внимателно наблюдавайте всичко, което се случва в живота ви. Направете план. Следете той да се изпълнява по точки и срокове. Не издребнявайте в количествата, но старателно издребнявайте в детайлите!
Наскоро разбрах, че притежавам секретна информация. Тайна рецепта! Ако това беше рецепта за невероятно турско кафе с черен шоколад или рождественски сладкиш, може би не бих я споделила с вас. Но става дума за греблата и тяхното стратегическо разположение на пътя на всеки човек. Затова и ще ви я споделя.
И така… Аз знам как да си проваля живота.
Успехът на метода е гарантиран от многолетен авторски опит. Рецептата е проста и надеждна! Забележка към домакините – приготвя се с продукти, които се намират в изобилие във всеки дом. Но най-важната и единствена съставка са излъганите очаквания.
Хитрото в случая е, че половината от работата се върши сама. Като при маята. Тестото с мая само втасва и се повдига. На свой ред очакванията притежават естественото свойство да бъдат излъгани. Не всички, разбира се, и не винаги. Но все пак значителна част. Затова и основната задача на примерната домакиня е да си сътвори колкото се може повече очаквания. Колкото повече очаквания – толкова повече излъгани очаквания.
Да започваме. Внимателно наблюдавайте всичко, което се случва в живота ви. Направете план. Следете той да се изпълнява по точки и срокове. Не издребнявайте в количествата, но старателно издребнявайте в детайлите! Например, дайте си срок за встъпване в брак. Но също планирайте точно в колко часа днес да отидете в сладкарницата за паста – в 16:00 или в 16:07.
Очаквайте щедро! Очаквайте от мама като от майка, но и като от баба! Очаквайте от съпруга си. Ако имате деца, очаквайте и от тях, а и от съпруга като баща. Очаквайте от приятелите, от познатите, а защо не и от непознатите? От правителството, от президента, от общината. Ако вече имате психолог, то от него очаквайте най-много.
Но най-важното е да очаквате от себе си! Във всеки един момент. Кой не е прочел «Моби Дик»? Кой не отличава симфониите на Моцарт? Кой е качил три килограма още през февруари и не ги е свалил досега? Ха! Това сте вие. Сега ви се пада да стоите пред себе си като първокласник пред страшната класна Лариса Вадимовна. Стойте и се ужасявайте.
С две думи, ако достатъчно добре сте се потрудили, то в един момент ще разберете, че вашите очаквания са излъгани. Вашата майка ви е задлъжняла и то още от далечното детство. Вие също. Мъжът ви не прилича на този, за когото сте си мечтали. Приятелите не ви звънят когато ви трябват, а звънят когато не са ви нужни! Вашата „пулицърова” статия така и стои ненаписана. Тръгнахте за сладкарницата не в 16:00 и даже не в 16:07, както се предполагаше по план «В». Отидохте в 17:12 и пастите бяха свършили. Или още по-лошо, въобще не отидохте и денят ви премина в униние и скръб, без пасти и даже без еклери, които фигурираха в план «С».
Пиша всичко това защото аз съм един „очаквач” висша класа. Нещо повече, аз съм невероятен любител на планове, стратегии и списъци. Всяка една структура ме довежда до животински възторг. Надписани кашони с багаж, жесток ред на твърдия диск, излизане до сладкарницата в точен час и още, и още. От една страна това ми помага да работя, но от друга – ми пречи да почивам. Освен това, този порядък разрушава мира в семейството. Ако някой предпочита да не прибира шаловете се в кашонче «шалчета», или да си закачи джинсите в антрето на закачалката за ключове лошо му се пише.
Колкото по-точен е планът, толкова по-силна е душевната турболентност, когато не се изпълнява. Веднъж осъзнах, че това състояние е вредно и реших да се поправя. Започнах. Много бавно и в хомеопатични дози.
Но молитвата ми беше чута по-бързо отколкото очаквах и Провидението реши да ми помогне. За да постигна тотално прозрение, То ми изпрати убедителен и ефектен урок, под формата на покупка на жилище с предварителна продажба на стая в общежитие. Ще ви призная, че подобни мероприятия са приказно богати на излъгани очаквания. Те са отчайващо непредсказуеми!
Оказа се, че е невъзможно да си абсолютно уверен, нито в купувача, нито в продавача. Нито в блока, нито в квартала. Нито в агенцията, нито в банката, отпускаща ипотечния кредит. Нито в цената. Нито в съседите. Разбира се, вие ще се стараете максимално за да намерите надеждни хора и да узнаете всичко за бъдещия си дом, но фактът си остава факт – вие ще се нервирате и тревожите. Прекалено много полярни интереси на различни хора трябва да се пресекат в една точка. Например, ние разбрахме, че агентът по недвижими имоти, който ни предлагаше жилище, три години е бил в затвора за измама. А и той ни беше намерил купувача. Сложна ситуация.
Съпругът ми работеше денонощно без почивни дни, а аз показвах стаята ни и търсех апартамент. При това бременна. Разбирате ли? Беше ни крайно необходимо да се преместим. Съставих чудесна таблица за определяне на идеалната жилищна площ. Дванадесет графи – разположение, размери, материал, от който е направен блока… Но първо трябваше да продадем. Този процес даде началото на «История за това, как Катя постигаше безгрижие».
На всички е ясно, че общежитието не би могло да съответства на нито една висока представа за прекрасно. Например, в института постигахме дълбините на литературата от епохата на Възраждането и анализирахме постмодерна. Превеждахме поезия. По време на стажа пътувахме до Берлин. Кой би могъл да си помисли в годините на нашата възвишена младост, че само след пет години моята съседка по стая ще чисти мивката с четката за тоалетна?
По принцип стаята ни беше хубава. Светла, голяма, с балкон, на четвъртия етаж. Лошото беше, че зад стените и се простираше широко социокултурно поле. Непредсказуемо и неуправляемо. Народна стихия в чист вид.
Както знаем, човекът е слабо същество. Не е изключение и човекът от общата квартира. Той също е слаб. Особено слаб е в петък вечерта. Явлението петъчна слабост поразява членът на общежитието до неделя вечерта.
Почти всички потенциални купувачи искаха да гледат стаята в петък, събота или неделя. Естествено, аз се надявах на всеки един от тях. Изслушвах техните разкази, вглеждах се в лицето на съдбата. И още по-естествено моите очаквания оставаха излъгани.
Преди един от поредните огледи намерих съседа, спящ в кухнята, опрян на пералнята. Друг път, изпращайки особено многообещаващи потенциални купувачи, отворих вратата към коридора. Гледката беше покъртителна: съседката хвърляше своята чанта по някого, стоящ на долния етаж. В интерес на истината това бяха бивши съседи. Те наскоро се преместиха, но продължаваха да идват на гости. Преди да заминат Юля казваше: «Тук аурата е някак си мрачна». По парадоксален начин тази аура ги привличаше и те се връщаха през ден.
Повтарям, че кошмарът беше само в петък, събота и неделя. От понеделник до четвъртък включително, в кухнята мирно димяха тенджери, дежурствата се спазваха стриктно, цветята се поливаха, всеки черпеше другите с домашни сладка и туршии…
Справедливо е да отбележа, че и купувачите бяха различни. Например, дойдоха съпрузи пред развод. Съпругът искаше да купи стаята за жена си. Тя носеше бежови кожени ръкавици и страхливо се оглеждаше. Страхуваше се, че мъжът и ще я зареже тук и ще изчезне. А все още беше сряда! Друг достатъчно як мъж попита мен, филоложката, относно книгите ми: „Нима тук може да се живее? Няма въздух.“ Аз отговорих: „Може, щом живея“…
След четири месеца разбрах, че ако продължавам да очаквам каквото и да било от когото и да било, просто ще полудея. Петък? Oк. За вас е по-добре в друг квартал? Oк. Някъде има по-евтина стая? Oк. Продавачът се е отказал да продава? Oк. Повишил е цената? Oк.
Започнах да си повтарям, че все пак някога някъде ще се преместим. И се успокоих. През уикенда съседите продължаваха да вдигат шум по коридора. „Да изляза да направя забележка?“ – питаше мъжът ми, току що събудил се. „Не, – отговарях, – не си струва. Там всички се чувстват прекрасно“…
Аз постигнах спокойствието и видимо се влюбих в себе си но това предшестваше падението.
Те ми позвъниха. Те бяха като нас. Те се нуждаеха точно от това, именно за тези пари и колкото се може по-бързо. Те бяха младо семейство и искаха да се отделят от родителите си. Аз изгубих бдителността си и се подмамих. Възложих на тях очаквания. Звънях на съпруга си през пет минути: „Това са те! Точно те!“. Какво безумие! Каква наивност. Събитията се развиха мълниеносно.
Час преди огледа съседите от третия етаж решиха да пръскат срещу дървеници. За три години това се случваше за първи път. Не ме питайте защо не можах да преживея огледа. Бях в осмия месец. Отворих вратата с кърпа на устата. Разказът за стаята бе съпроводен от хорова кашлица. „Стаята е голяма, покашляне. Има килер 17 квадрата, силна кашлица“. „А пералнята включена ли е, суха кашлица?“ „О, а банята ремонтирана ли е? – всички кашлят в хор“. Странно, но участниците в евтиния спектакъл, и аз в това число, запазиха ледено спокойствие. Младото семейство излезе на чист въздух, оставяйки своя баща да довърши преговорите. В този момент съседката Света, влетя в спри нас с вик: „Проклети хлебарки! Избиване нямат!“ Завеса!!!
След като ги изпратих преминах през всички степени на приемане на ситуацията. Звънях на мъжа си три пъти. Първия път и аз не разбрах какво му казах. Втория път се заканих да си оправя сметките с всички борци с дървениците и с целия трети етаж, изреждайки всички възможни начини за саморазправа. Третия път се смеех с пълен глас.
„Добре, – мислех си. Не мога да управлявам всичко това. Разбрах. Ти Господи, знаеш по-добре. Устрой всичко Ти. Само ме пази по тези неведоми пътища“.
Скоро се намериха нашите истински купувачи и нашият истински апартамент. А аз вече се старая да не разчитам единствено на своите планове. Изведнъж животът ми стана по-лек.
Ето ви още една история. Свекърва ми имаше куче Грейд. Аз се запознах с него, когато вече беше стар и сляп. Когато бил все още млад решил, че ще бъде ловец. Но съдбата го изпратила в града. Той не се предавал, знаел какво му трябва. Нямаше куче в квартала, с което да не се беше бил. Нямаше и котки, които да му излизат насреща. На улицата стремглаво се хвърляше към крачолите на подпийналите минувачи.
Грейд вече го няма, но за мен той се превърна в пример за съкрушителен инат. Ако трябва да си съсипеш живота, то е достатъчно да го захапеш здраво, така както Грейд хапеше поредния чехъл.
Понякога животът е като морска вълна, невъзможно е да го задържиш в ръце. Той ни подема, дава ни време и да се борим, и да плуваме по течението. Но понякога кацва на дланта ни като пеперуда и няма нужда да правим каквото и да било – само да наблюдаваме и да се радваме. Понякога е нещо друго. Винаги загадъчен, неуловим, различен. Труден и лесен.
Екатерина Суворова
Превод: презвитера Жанета Дилкова – Дановска
www.matrony.ru
