Зрелият неженен мъж е повсеместно явление. Той не е аскет, дал обет за безбрачие. Напротив, той е един вид Карлсон, „в разцвета на силите си“. Онзи Карлсон ядеше сладко и летеше. Нашият също лети и се храни със специфично сладко.
Свободният от брак зрял мъж даже и не мисли да живее “свято, мирно и безгрешно”. Не отговаряйки и не грижейки се за никого, този персонаж удовлетворява единствено няколко свои страсти – по избор, разбира се: ленивост, ако е безделник или бездарен, гордост и тщеславие, ако е работохолик и сребролюбец. Със сигурност и блудство, понеже никому и за нищо не е длъжен, а жените превишават мъжете числено, и повечето от тях са дълбоко нещастни. За търтея винаги има пространство за развлечение.
Само в ранната ни младост ни се струва, че мъжът се нуждае от женска красота, а пък тя е хладна и недостъпна. Истинският живот крещи неистово, че мъжът е много по-необходим на жената, отколкото тя на него. Затова и повтарям – за “търтея” винаги има предостатъчно място, без сериозни връзки и отговорности. Неслучайно полуделият свят пее по цял ден песни за “свободата”, “чистите” отношения – без печат в паспорта, за собственическия грях спрямо партньора, тоест за забраната на ревността и т.н. Теоретичната база за Содом не е измислена от нас.
И ето пред нас е напълняващ и оплешивяващ мъж, който никога не е водил дете на детска градина, никога не е помагал за домашните му, но е по-свой начин успешен. В смисъл – притежава образование и добро обществено положение. Той е активен. Може би дори знае на теория как се пълни държавният бюджет, но какво е семеен бюджет няма представа.
Той няма да стане дядо. И монах няма да стане, нищо че е православен. Разбирам го. Монашеството също е семейство, и то какво! Послушание, братство, общ труд. Вместо един или друг кръст (брак или монашество) – безполезност с високо вирнат нос. От страх да поеме отговорност, от неумение да обича когото и да било.
«Излишни хора» – имаше такава тема в литературата. Всякакви Онегини, прелитащи от бал на запой, а след запоя на село за наследство, пропуснали собственото си щастие. Или “сърцеразбивачи” като Печорин (смесица от Байрон и Дон Жуан) и още и още. Това са тези, на които напълно справедливо се опълчваше критиката на позитивистите. Тунеядци, рентиери, паркетни лъвове, представляващи нищожен процент от населението, но преживявайки се като солта на земята.
Зад техните гърбове стоят мълчаливо милиони истински мъже, които работят, градят, издигат самолети, строят къщи, създават семейства. Цял живот се трудят, радват се на простички неща и никога не мрънкат. Ако сме все още живи, то в никакъв случай не е благодарение на “просветените” търтеи. Ние сме живи, благодарение на онзи вид неизтребим, макар и жестоко изтребван – обикновения мъж. Баща, дядо, мълчаливец… който работи.
Хубаво е да се учим не само от Запада, но и от Изтока. На Изток има по-малко неон по улиците, но все още има семейства. Там сополанкото не може и да си помисли да се държи лошо пред възрастните. Там мъжът е глава, но всички обичат жената: и съпругът, и децата, и внуците. Там живеят заедно, като пръсти в ръкавица; няма да срещнем онази безнадеждна самота, водеща до самоубийства. Там търсят съвет от тези, които вече са оженили внуците си. А този, който няма деца, без да е дал обет за безбрачие, ще подминат с усмивка. И правилно ще постъпят. Няма какво да научат от него.
Ако искаш да ме научиш на нещо, първо ми покажи децата си. Колко са? Как се отнасят с теб? Ако критикуваш всичко и всички, покажи ми семейството си. Нека да видя реда, който си наложил сред четирима, щом така смело и уверено съветваш как да се сложи ред сред милиони.
Който не е стопанин в семейството си, да бъде така добър да не критикува безстопанствеността по принцип. Преди бащата е бил едновременно и съдия и стопанин, а по време на война, и военачалник. Евреите са забранявали на бездетни да стават съдии. Защо ли? Защото “бездетните са жестоки”! Те в подсъдимия не виждат нито сина си, нито дъщеря си. Лесно произнасят сурови присъди.
Въобще, нека направим живота на семейството ни критерий за оценка на дейността ни. Тогава ще е по-лесно да разберем с кого да се ръкуваме и чии мисли да записваме, а заради кого е по-добре да преминем на другия тротоар.
протойерей Андрей Ткачов
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
Източник: pravoslavie.ru
