ИЗПИТ ЗА МАЙКА НА ПОРАСНАЛ СИН

Знаеш ли колко безпомощна се чувствам? Колко се страхувам? Как ми се иска да отида на този изпит вместо теб… Да те предпазя от стреса… Да изживея твоя живот вместо теб…?

 

Днес всички ученици се явяват на държавни зрелостни изпити. Това време от годината е придружено от свръхдози истерия, нерви, стрес. При това и от двете страни. Иска ми се да помогна. Да намеря думи, които да вдъхновят и да убият страха.

Ако моят син днес трябваше да се яви на зрелостен изпит аз бих му казала следното…

Защо нервничиш? От какво се страхуваш? Нека помислим заедно. Че ще се провалиш? Че няма да продължиш във ВУЗ? От срама, че не си оправдал очакванията? От какво, детето ми?

Ти много добре разбираш, че изпитите са само една репетиция. Събеседване на прага на живота. Те даже не са за знания, а за отговорността и борбата със страховете.

Знаеш ли, още колко изпити ще имаш? Съвсем други, истински и сериозни… Там няма да има варианти за отговор и двойките ще си поставяш сам. Но бъди сигурен, че там, в истинския живот ще ти е много нужно точно това умение да намираш отговори на всички въпроси.

Винаги съм ти казвала, че училището не са предметите. То не е нито химия, нито физика, или математика. Това са годините, в които ти търсиш себе си и своето място в обществото, когато искаш да разбереш „кой съм аз“?

В края на краищата не е толкова важно как ще се справиш с изпита, важно е как ще се справиш със себе си. Със своите страхове. С неувереността. С комплексите. Как ще успееш да се вземеш в ръце и да се успокоиш.

Лоша новина: тук никой не може да ти помогне. Нито аз, нито хапчето валериан. Тук си ти и само ти.

Но пък има и добра новина: всички твои съученици преживяват същото. И на тях никой не може да им помогне.

Веднъж един абитуриент си написал писмо да себе си в бъдещето. Преди изпита написал: «Никога в живота си не съм се страхувал толкова!». Прочел го след 20 години, когато очаквал присъдата на лекарите, които не можели да уточнят диагнозата, но не изключвали и смъртен изход. Помислил си: «Тогава не съм си и представял какво е истински страх…».

Ако ние възрастните имахме възможност да си напишем писмо в миналото, във времето на нашите изпити, бихме си направили истински „пищов”. В него нямаше да има формули, дати и събития. В него щеше да има само едно изречение: «Не бой се, ти ще успееш!».

Разбираш ли, сине, най-важният ти враг си ти самият.

Огледай се. Наоколо има много хора, успешни, добри, на които искаш да приличаш. Знаеш ли кой ги е направил такива? Те самите.

Наоколо също има и достатъчно други хора, които погубват живота си бездарно и нелепо. Кой е виновен? Само те. Те са се предали, те са попаднали в плен на страховете си и не са се явили на нито един житейски изпит.

Ти също можеш да не се явиш. Всеки има избор. Но за всеки избор се носи отговорност. Ако ти днес не се явиш и след десет години видиш, че си никой и не си намерил никъде мястото си, то си спомни, че този път в нищото започна от тук – от страха да се явиш на изпит. Всички ние, всеки ден правим избор и носим отговорност за него.

Твоят страх е истински. От него те присвива корема, дланите ти са потни. Сърцето се опитва да изскочи от гърдите. Но този страх е и твоята котва. Той не ти дава възможност да плуваш напред. Само около него. По неговата траектория. Нима е правилно векторът на живота ти да бъде определян от котви?

Не се страхувай, че ще ме подведеш и няма да оправдаеш очакванията ми. Нали знаеш, че нищо не ми дължиш. Ти ми подари толкова щастие, че отдавна сме квит. На мен не си длъжен, но на себе си – да. Ти си длъжен да се уважаваш, да бъдеш капитан на съдбата си, а не да се люшкаш безцелно около котвата.

Сине, трябва да ти призная нещо. Знаеш ли колко безпомощна се чувствам? Колко се страхувам? Как ми се иска да отида на този изпит вместо теб… Да те предпазя от стреса… Да изживея твоя живот вместо теб…?

Аз съм готова да го направя, но… Как ти ще живееш занапред? Сам? Без мен? Та ти не умееш. А животът, дете, е поредица от изпити с отворени въпроси. Всички отговори са в сърцето ти. Аз, решавайки всичко вместо теб, те лишавам от възможността да се учиш, да живееш, да вземаш решения, да търсиш своя път. Затова, знаеш ли, аз просто ще бъда до теб, ще наблюдавам и ще преживявам заедно с теб.

Сложно е просто да съм до теб, виждайки колко ти е трудно. Но така аз също съм на изпит. Изпитът за майка на пораснал син.

Ако в една къща има басейн и малко дете, то най-доброто за неговата безопасност не е да издигнем стени около басейна, а да научим детето да плува.

Сине, по дяволите оценките. Аз искам ти да плуваш, да бъдеш капитан на собствения си живот. Да бъдеш щастлив и да следваш мечтите си. Да вървиш нататък, накъдето те зове сърцето ти, а не накъдето те дърпат котвите. Разбираш ме, нали?

Така че, върви. Иди и вземи този изпит. Аз вярвам в теб. Гордея се с теб, независимо от резултата.

А аз… Аз също ще се опитам да взема своя изпит. Надявам се, че ще бъда добра майка. Майка на пораснал син, най-истинския, най-добрия на света капитан.

Олга Савелиева

Превод: презвитера Жанета Дилкова – Дановска

Източник: matrony.ru

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*