От малка Клер Калвел е мечтала за брат. Тя има сестра и любящи приемни родители, но винаги се е чувствала самотна. Когато навършила 21 години разбрала, че по чудо е оживяла след аборт в късен етап. Майка и е била бременна с близнаци — момче и момиче. Лекарите не забелязали Клер по време на операцията и това я спасило.
Клер Калвел е израснала в любящо приемно семейство, затова никога не се е чувствала наказана от съдбата. Когато пораснала, решила да потърси биологичните си родители…
Рано е да бъдеш майка
Намерих родната си майка с помощта на агенция за осиновяване и си определихме среща. Исках да и благодаря, че ми е дала живот. Детството ми беше щастливо и аз не и се сърдех. Затова написах картичка: “Благодаря, че ми подари живот. Това е най-хубавият подарък, който някога съм получавала”. Не мислех, че тази среща ще преобърне живота ми. Струваше ми се, че в най-лошия случай тази жена просто няма да говори с мен. – спомня си Клер.
Когато майка й, Тоня, получила тази картичка, тя се разплакала. И разказала на дъщеря си невероятната история на нейното раждане.
Майка ми е била дете, когато забременяла. Нейните родители се развеждали и тя търсела съчувствие и поддръжка у приятелите си. Влюбила се в съученик. Щом разбрал, че е бременна, той я изоставил. Тоня разказала всичко на майка си, когато вече било видимо, че е бременна. Тя веднага я завела в клиника: „Ти си в осми клас, рано ти е да ставаш майка“. Никой не попитал самата Тоня какво иска. – разказва Клер Калвел.
Направили на Тоня хирургичен аборт в петия месец на бременността. Но след четири седмици момичето се почувствало зле. Лекарят, който я прегледал, бил сигурен, че е бременна. Станало ясно, че Тоня е носила близнаци и единият от тях се спасил.
В шестия месец никой лекар не посмял да извърши аборт. Майката на Тоня я завела в Канзас, където законите не били толкова строги. Но и там лекарите не се решили на хирургическа интервенция – първата операция повредила околоплодната обвивка и животът на Тоня бил в опасност. Веднага я приели в болница, а след две седмици съм се родила аз.
Клер се родила недоносена, след шест месеца и половина в утробата на майка си и след аборта, при който не била забелязана. Тежала само 1,4 килограма. Диагностицирали дисплазия на тазобедрените стави.
Мама е била с мен само два дни. След това са я принудили да напусне и да ме изостави. Тя ми разказа, че е искала да ме вземе и да ме отгледа сама. Мечтаела за свой дом и за близки, които да я научат да бъде добра майка. Но нямало къде да отиде, освен при майка си, която не искала и да чуе за внучката си. – разказва Клер.
Само след два месеца и половина била осиновена и получила името си, Клер Калвел. На 21 години е имала силите да прости на своята биологична майка.
Майка ми цял живот тя се е измъчвала от чувство за вина и загуба. Затова когато след две години отново родила дете, не позволила на никого да й го отнеме. Също било момиче, моята сестра. След това Тоня родила още едно дете, но болката от първата загуба така и не преодоляла…
Мечтаех за брат, с когото ме разделиха
Разбрах, че моят живот е чудо. Разбрах, че съм длъжна да споделям своята история с другите, за да ги убедя: детето в утробата има право на живот. Вглеждайки се в очите на майка си повече не се самосъжалявах – момичето, изоставено в родилното отделение. Разбрах, каква болка и се е наложило да търпи през целия си живот. — споделя Клер.
Клер с ужас осъзнала, че още преди раждането е изгубила брат си. Докато не знаела за аборта, тя не разбирала защо толкова силно мечтае за него. Днес Клер Калвел смята, че нейното чувството за самота е свързано с този, който е бил до нея в утробата на майка им цели пет месеца.
Сигурна съм, че тъгувам по своето второ аз. – обяснява младата жена. – Често си мисля какъв ли щеше да бъде животът ни, ако мама не е била принудена да направи аборт. Тази болка ми помага да се сражавам за живота на други неродени деца.
Клер Калвел е активист на движението За живот. Тя разказва своята история пред хора от различни страни и континенти. Не всички нейни слушатели са съгласни с нея. Но чуждите думи не я нараняват.
Даже когато ми казват, че съм луда, смятам, че нашият разговор е възможност да променя чуждата гледна точка. Събеседникът ми ще чуе моята история, ще се прибере и ще се замисли. Как се чувства човек, преживял аборт – жена или малко дете? Представете си, че сте на тяхно място и ще промените мисленето си – обяснява Клер. – Узнавайки моята история, много хора се питат: такова като нея, би могло да порасне и детето, на което ние не позволихме да се роди.
Хората имат нужда от подкрепа
Когото жената планира аборт, тя се надява да намери изход и да се откаже от него, убедена е Клер. Просто трябва да и се протегне ръка за помощ, а това ще спаси още един живот. Помня, как в Ню Йорк осветиха в розово Емпайър Стейт Билдинг в чест на правото на жените да правят аборт в напреднала бременност. Хората около мен се радваха, а аз бях потресена: Не ме ли виждат? Защо не ги интересува какво съм преживяла? Абортът ми причини страдание. Властите признават правото на аборт, но къде е моето право на живот? Много бих искала брат ми да беше останал жив.
Принципът на доминото
Клер Калвел си спомня как е присъствала на митинг против абортите в Канада, когато е била бременна в шестия месец. Преди да и дадат думата и казали, че в тази страна тя би могла да направи аборт по каквато и да е причина едва ли не до деветия месец. Клер сериозно се изплашила.
Често се вглеждам в дъщеря си и си мисля, че ако онзи аборт бе отнел моя живот, то тогава нямаше да съществува и моето малко момиченце. – споделя многодетната майка. При аборта действа ефектът на доминото. Едно решение може да промени всичко.
Днес Клер има голямо семейство. Тя и съпругът и отглеждат три момичета. Първите две са приемни, а третото е родила сама. И до днес тя е благодарна на приемните си родители, които са и подарили любящо семейство и са я научили да прощава.
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
По материали на CBN,Daily Signal,The Sun
Unquestionably believe that that you stated. Your favorite reason appeared to be at the web the easiest factor to take into accout of.
I say to you, I certainly get irked whilst people think about worries that they
just do not realize about. You managed to hit the nail upon the highest and also defined out the entire thing without having side effect , other people can take a signal.
Will probably be back to get more. Thank you