На 29 декември Православната църква си припомня за 14 хиляди невинни деца, избити по заповед на Ирод след раждането на Иисус Христос. Пред невинно убитите младенци се принасят молитви от деца и за деца, специално за недоносените и убитите в утробата деца. Ужасяваща е съвременната статистика – не по-малко от древното злодейство…
Протойерей Владимир Ровински:
Тези невинни жертви стават първите мъченици за Христос. Ужасяващ е мащабът на това чудовищно злодейство, извършено веднага след раждането на Младенеца. То ни показва степента на поквареност на човешкия свят и крещящата необходимост от пришествието на Спасителя.
Съществува мнение, че броят на прославените от Църквата жертви на трагедията във Витлеем – 14 хиляди – не съответства на действителността. Историците се отнасят със съмнение към това, че по заповед на цар Ирод в действителност са убити 14 хиляди младенци. Според тях преди около 2000 години в този мъничък град не би могло да има толкова деца от мъжки пол на възраст до две години. Същевременно в сирийските източници се споменават 64 хиляди убити във Витлеем невинни деца; а в редица западни мартирологии се посочват 144 хиляди младенци-мъченици.
Как да се отнасяме към това и как да възприемаме празника, в паметта за който вероятно има историческа недостоверност?
Отвъд древното предание за хилядите младенци, убити във Витлеем, което Църквата е съхранила за нас, стои не стремеж да се установи точно техния брой, а подчертано напомняне за мащабите на борбата, която извратеното от греха човечество води срещу Бога.
Витлеемската трагедия далеч не е последното кърваво звено във вековното противопоставяне между надменния, самодоволен, властолюбив, кръвожаден човек, загиващ в страсти, от една страна, и от друга страна – кроткия, смирен, дълготърпелив и жертвен Бог, който идва в света, за да спаси хората.
Няколко дни след честването на Рождество Христово Църквата ни предлага да поменем Витлеемските младенци.
Почитта към тях има древни корени. От съчиненията на св. Ириней, епископ Лионски, и св. Киприан, епископ Картагенски, следва, че още по тяхно време Витлеемските младенци повсеместно са били почитани като светци.
Евангелието от Матея излага устното предание за убийството на младенците: ”Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците” (Мат. 2:16).
Както виждаме, евангелистът не си поставя за цел да съобщи на слушателите точното число децата, които са били принесени в жертва на алчността и властолюбието на цар Ирод. Това е невъзможно. Въпреки че в Евангелието се набляга на „всички младенци” – и не само във Витлеем, но и “във всичките му предели”.
Това ни помага да разпознаем в Иисус от Назарет обещания Месия Христос. Св. Йероним Стридонски, който се подвизава във Витлеем през втората половина на ІV век, пише, че по указа на Ирод са убити „много хиляди” младенци. Евангелист Матей свързва това убийство, което е станало вече след Рождество Христово, с дългата поредица от опити да бъде унищожен богоизбрания народ. А тези опити са характерни за цялата старозаветна история.
Ще припомня, че евангелист Матей си поставя за цел да помогне на юдеите да разпознаят обещания Месия Христос в неприетия от тях Иисус от Назарет. Апостолът на еврейския народ постоянно се позовава на авторитета на старозаветните пророчества за Христос. Той свързва в едно цяло известните древни пророчества със събитията, на които свидетел е не само той, но и неговите сънародници. Ето и тук, веднага след повествованието за избиването на младенците във Витлеем, той пише: „Тогава се сбъдна реченото от пророк Йеремия, който казва: “Глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма”” (Мат. 2:17-18).
Рама е градче, което се намира на 12 км от Витлеем и със сигурност е попаднало под действието на заповедта на Ирод. В Рама е гробницата на Рахил, жената на старозаветния патриарх Яков, който е внук на родоначалника на еврейския народ Авраам. В Рама са държани пленените юдеи, преди да ги отведат в робство в чужда земя. Старозаветният пророк Йеремия описва Рахил как плаче дори и в гроба за съдбата на своя народ.
Зададохме си въпроса, защо Църквата определя това неправдоподобно голямо число на убитите във Витлеем деца – 14 хиляди. Това наивна грешка ли е или проникновен символ?
Църковното предание, по примера на евангелист Матей, вижда в масовото убийство на невинните деца от Витлеем не просто единичен случай на проява на царския деспотизъм, но поставя тази трагедия в контекста на историята на грехопадналото човечество – едно страшно звено в дългата поредица от безуспешни богоборчества.
А числото 14 наистина е символично. Знаем, че евангелист Матей разделя родословието на Спасителя на три реда по 14 рода: „Всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода” (Мат. 1:17).
Също и в Стария Завет синове на Рахил са наречени не само родените от нея Йосиф и Вениамин, но също и внуците й: „Тия са синове от Рахил, които се родиха на Иакова, – всичко четиринайсет души” (Бит. 46:22). Оттук произлиза древното църковно предание, което идва при нас посредством византийската традиция и съхранява за нас паметта за 14 хиляди младенци-мъченици, за които Рахил 17 века след своята смърт плаче като за свои деца.
Болката за младенците-мъченици и паметта за тяхното страдание не угасва в Църквата. Техните мощи се пазят в крипта до храма “Рождество Христово” във Витлеем. Мощи на един от младенците се намират в Далечните пещери на Киево-Печорската лавра – близо да църквата “Рождество Христово”. Те са донесени в Киев от Йерусалимския патриарх през 1620 г.
Пред невинно убитите младенци се принасят молитви от деца и за деца, специално за недоносените и убитите в утробата деца. Ужасяваща е съвременната статистика – не по-малко от древното злодейство: например в Русия, Украйна и Белорус ежедневно се правят няколко хиляди аборта.
За това известният гръцки архиерей – Никополският митрополит Мелетий, пише следното: „Тези, които се решават да убият детето си в утробата, приличат на Ирод, който избива 14 хиляди младенци, за да се подсигури, че никой няма да му пречи в живота”.
Монахиня Магдалина, Разговори с децата: обясняване на тайнственото
Има много тайна в Божието общуване с човечеството. Не е лесно за човека, нито дори за Бога, съчетаването на нашата свобода с Неговата любяща воля. Някои страни на живота са отвъд всяко обяснение, както и казваме на децата си: „Само Бог знае”; „Не разбирам, но съм сигурен, че Бог си има своите основания”; „Помоли Бога да ти помогне да разбереш”.
Макар и да не можем да отговорим пряко на всички въпроси, Божиите любов и провидение са ясен факт и ние го подчертаваме. Това ни дава ключ, когато ни трябва обяснение, за да предпазим детето да не загуби вярата си в Бога.
Момиче (11 г.): Мисля, че е жестоко всички тези хора да умрат само за да може св. Константин да повярва в Христа. (Военна победа последвала видението на св. Константин за Кръста и думите „Това е знак, завладей”. Това довело до обръщането му към християнството.)
С. М.: Но нямало друг начин. Той бил войник. Молил се на всички богове, за които бил чувал, включително на Бога на християните, за да докаже, спечелвайки, кой е истинският Бог. Какво друго може да направи истинският Бог? Вярно, не е било много зряло – като дете, което казва на Бога: „Ако си истински, нека да получа кукла Барби за Коледа”. Не мисля, че на Бога му е било приятно, че толкова хора са загинали. Един сръбски крал се молил на Бога преди битка и Бог му казал (не знаем точно как, тъй като не сме го преживели): „Земно царство ли искаш за народа си, или небесно?” Той казал: „Небесно”. И загубили. Но св. Константин не бил още християнин; не бил готов да мисли така. Той е можел да реши, че такава среща с Бога е била само въображаема.
Момиче (11 г.): Може би тези врагове [т. е. убитите от войниците на Константин] са като мъченици, така или иначе. Като децата, избити от Ирод.
(…)
Не сме длъжни да даваме ясно обяснение на всеки въпрос. Понякога е по-добре просто да признаем пред децата, че не може да се разбере идеята, докато човек не познае Бога по-добре. Понякога този, който пита, трябва да научи, че проблемът е сложен или тайнствен; че съществуват страни на живота, които не могат да се разберат от човешкия ум. Нито пък губим авторитет, ако просто честно признаем невежеството си. В същото време не искаме детето, което пита, да остане смутено във вярата си в Преданието. Отговаряме така, че да пазим тази вяра, а не да покажем повече познания.
Източник: pravoslavie.bg
(В текста са използвани материали от: pravmir.ru – „За светите 14 хиляди младенци-мъченици“, в превод от руски на Евгения Николчева, и откъс от книгата “Разговори с децата. Споделянето на вярата”, ИК “Омофор” 2012, в превод на Людмила Митева. На корицата: картина на Леон Коние (Cogniet, Leon))
