Сега обаче се оказва, че свещеният Волтер не е забранявал да се изпращат хора в затвора за две години заради изказвания в мрежата, при това без да подстрекават към насилие и заплашват гражданския мир…
Както съобщиха много източници, в това число радио Ватикана, Народното събание на Франция е одобрило на първо четене законопроект, съгласно който към вече съществуващата забрана за “създаване на препятствия при прекратяване на бременността” е добавено и “цифрово препятствие”. По същество тази реформа, която чака одобрението на Сената и се провежда по инициатива на социалистите, има за цел да забрани интернет сайтовете на така наречените пролайф организации. Проектът предвижда глоба от 30 000 евро и две години затвор за “психологически и морален натиск” в интернет, с цел да бъде подбудена жената към отказ от аборт.
Отначало си помислих, че тази новина е фейк: доскоро ни обясняваха, че да се укроти малко „Шарли Ебдо“, за да не се стига до трагедии, е просто невъзможно, защото в родината на Волтер свободата на словото е нещо свещено и неприкосновено, дори невинаги да одобряваме начина, по който хората се ползват от нея. “Ненавиждам вашите убеждения, но съм готов да дам живота си за правото да ги изкажете” – такива са високите принципи на свбодното общество.
Сега обаче се оказва, че свещеният Волтер не е забранявал да се изпращат хора в затвора за две години заради изказвания в мрежата, при това без да подстрекават към насилие и заплашват гражданския мир…
Ето на какво ми се ще да спра малко внимание. В мрежата – на френски, английски, руски и вероятно на много още езици – има сайтове на убедени вегетарианци. Това са хора, които считат употребата на месо не само за нездравословна, но и за аморална. Бедната крава, която в живота си не е направила никому зло, бива убита, за да може лакомият посетител на „Макдоналдс“ да добави малко излишно тегло, като получи при това доза вредни вещества и се подложи на опасността да развие рак. Тези сайтове определено се опитват да засрамят и изплашат мен, бедния месояден индивид, така, че да се обърна към вегетарианската вяра. Искам ли аз тяхното забраняване? Не. И не знам някой друг да го е искал.
Нарушава ли вегетарианският сайт моите права на месояден? Самата постановка на този въпрос изглежда непонятна. По какъв начин това би могло да наруши моите права?!
Вие считате, че е ужасно да се яде месото на убити животни. Че това е людоедство под маската на култура? Че това ми разваля здравето и утежнява кармата ми? Е, аз не мисля така; и не вярвам в кармата. Така че, както казват англичаните, да се съгласим, че няма да се съгласим.
Интернет изобщо е пълен с хора, които порицават моите възгледи, навици, начин на живот. Хора, които се отзовават негативно за моите най-дълбоки убеждения и за други хора, които почитам. Хора, които ме упрекват и засрамват по най-различни поводи: за това, че не поддържам “правото” дело, което поддържат всички честни хора на планетата; че наверно аз се явявам платен агент на тиранията (или обратно – на слободията); за това, че някакви непознати ми хулигани са набили някакви хора, които също са ми непознати – а този, който ме упреква, по някаква причина ме вписва в своята картина на света заедно с образа на хулиганите… и т.н.
Дори когато такива упреци са очевидно манипулативни, аз не искам от държавата да затваря тези хора – техните автори. И почти никой не иска такова нещо. Така че въпросът е – защо сайтове, които се опитват да разубедят хората да бъдат месоядни, заявявайки, че месоядните убиват всеки ден, се възприемат съвсем спокойно, а сайтовете в защита на живота, които говорят за аборта като за убийство, не?
В крайна сметка, ето ги идейните вегетарианци – група чудаци със свои особени етически възгледи, на които никой, даже ресторантите за бързо хранене, не се опитва да затвори устата; и друга група, която в очите на просветеното либерално общество би следвало да изглежда по същия начин – защитниците на правото на нероденото дете да живее.
Защо вегетарианецът, който укорява месоядните за извършени убийства, е приемлив, а укоряващият за убийства извършителите на аборт – не? Къде е проблемът, ако и двете обвинения са еднакво лъжливи и смешни?
В знаменитата трагедия на Шекспир принц Хамлет намира следния начин да провери обвиненията по адрес на Клавдий. Той моли група пътуващи актьори да възпроизведат на сцената точно сюжета на убийството, което е извършено, и наблюдава поведението на Клавдий. Невинен човек (или виновен, но с високо самообладание) просто би изгледал спектакъла както всеки друг, но на Клавдий не достигнало самообладание и той се издал.
Защото в крайна сметка така е устроена човешката психика – малко ни вълнуват обвиненията в злодейства, с които не се чувстваме свързани. Не потреперваме изплашено когато ни обвинят в престъпление, което не сме извършили. Общо взето благодушно реагираме на упреци, чиято несъстоятелност е очевидна за нас. Но ако ни изобличат в реално престъпление, нещата стават съвсем различни.
Има неща, които не можем да не знаем. Можем да ги отричаме колкото искаме яростно, но не можем да не ги разбираме. Всички ние – вярващи и атеисти, пролайф или прочойс активисти – прекрасно разбираме, че абортът е унищожаване на невинен човешки живот.
Упреците на вегетарианците ни засягат слабо, защото все пак осъзнаваме разликата между едрия рогат добитък и човека. А упреците на пролайф говорещите хора болезнено засягат всички, които поддържат и издигат аборта като кауза, защото всъщност сами знаят, че ръцете им са в кръв. Човешка кръв.
Далеч по-разумна тактика би била тези сайтове просто да бъдат игнорирани – в крайна сметка точно такова поведение би било подходящо за либералната картина на света. Един вид казваме си – чудаци с чудати възгледи, но ние имаме свобода на словото и всеки има право на мнение.
Обаче –
когато хората разбират, че поддържат и въздигат в норма унищожаването на невинни човешки животи, у тях се поражда и непреодолимото желание да запушат устата на всички, които биха им казали, че това е престъпление.
Даже ако тези думи на практика не ги застрашават по никакъв начин. Даже ако тактически би било далеч по-умно изобщо да ни ги забелязват. И тук въпросът изобщо не опира до свободата на словото.
Църквата, по Христова повеля, предлага прошка на всеки, който се разкае – пълна и окончателна, вечна и необратима… Но докато хората не искат да възприемат това, бремето на вината и срама, които се опитват, но не могат да скрият, ще ги подбужда към все повече нелепи действия.
Сергей Худиев
Превод: Илиана Александрова
Източник: www.eparhia-saratov.ru
