… Гласът в слушалката се давеше от едва сдържаните сълзи: “Разбираш ли, той само спи в къщи. Идва си след полунощ: “Уморен съм, скъпа”, поглежда в детската как спят децата и ляга. Аз върша всичко останало. Все още съм млада, и аз искам да живея. Защо другите мъже помагат в къщи, а моят се държи като гост?”
Ох, как бих искала да отговоря. Но, заслепена от обидата, тя едва ли ще да ме чуе. Неведнъж сме се опитвали да водим някакъв смислен разговор, но всеки път, когато Альонка усетеше, че аз няма просто да се съглася с нейните упреци по повод Вася, тя гневно затваряше телефона. След това няколко дни се правеше на обидена на всички и на всичко; видите ли, отново съм неразбрана.
Альонка, мила, нека ти напиша писмо? Може би някога ще го прочетеш? Да опитаме.
Приятелко, много добре си спомням как завиждаше на семействата, дошли на литургия “в пълен състав” — мама, татко и група мънички, празнично облечени “пиленца”. Как, посърнала и унила шепнеше неразбиращо: “Защо нашият татко не идва с нас?”. Нека се опитаме да поразсъждаваме заедно. А все пак защо?
Често смятаме, че в другите семейства всичко е красиво и благолепно – заедно в храма, заедно към Чашата, заедно в къщи… Но никой не знае какво се случва зад тази фасада, какви скандали и страсти бушуват далеч от хорските очи. Лошо е да надничаш в чуждия живот и да въздишаш тъжно, че би искала същия. Искаш да сте заедно в храма; а навън? А ако и твоят Вася е същият инат и досадник като мъжа на Наташа? А ако беше по-избухлив от нитроглицерин? А ако биеше децата ви, а теб поставяше на колене като съпруга на Оля? Сигурно ти се иска и това? По-добре не завиждай, ти имаш свое семейство, свой съпруг, с него изграждайте вашите собствени и уникални отношения.
Също много добре помня как мечтаеше за приказна, вълшебна сватба и как след нея всичко ще потече по мед и масло. А никога ли не се запита защо вълшебните приказки завършват със сватба? Защото след това започва ежедневието, с обидите, с неразбирането, с егоизма, с постоянните опити на тъщата и свекървата да се бъркат в живота на младите.
Ти разбираш ли какво правиш, когато разказваш на майка си дори най-дребните подробности от живота ви с Вася? Ти пускаш майка си във вашия живот, разрешаваш й да съди човека, който е глава на твоето семейство, независимо дали го приемаш или не. Мъжът е глава на семейството, както Христос е глава на църквата. Всеки трети е излишен и няма никакво право да се бърка или пък да дава оценки и да чертае път. Нито една майка няма място в интимния живот на семейството на детето си, колкото и тъжно да звучи.
Ако имате нужда от съвет, да разбира се, майките биха могли да помогнат. Но да раздава непоискани съвети и указания, да прави оценки и да твърди “разочарова ме твоят мъж / жена” — на това нито една майка, при никакви обстоятелства, няма право. Спомни си, ти вече не си дете и не зависиш от нея, ти не си длъжна сляпо да следваш нейните съвети. Вие с Вася имате свой път, ваш, общ, и не е задължително да съвпада с пътя, по който твоята майка би искала да вървите.
И кой и какво ви пречи в една прекрасна вечер да седнете и да поговорите? Само че, търпеливо, ласкаво, без твоя вечно обиден тон. Приятелко моя, аз съм външен човек, но често ми става неприятно да слушам твоите неспирни претенции, които ти сипеш по негов адрес. Тогава разбирам какво му е на него, щом аз искам да стана и да избягам. А той просто няма къде да отиде, принуден е да спи с теб под един покрив, да слуша твоето нескончаемо мрънкане, претенции и указания как трябва да се живее.
Чуй се само как му говориш: “Защо реагираш така остро? Ти не трябва да се държиш така, нима не виждаш, че аз не правя така”. Никога ли не си се замисляла, че по този начин ти му казваш: “Не бъди себе си. Аз не искам ти да си такъв, какъвто си”. На практика ти го лишаваш от правото му на съществуване. И след всичко това настояваш той да се стреми към къщи, към теб и децата?
Някога направи ли си труда да помислиш дали твоят съпруг се чувства добре в общия ви дом? Нима ти нямаш вина, че той постоянно се опитва да бяга? Някъде, където и да е, но само да не му се налага да се прибира? Кой ти пречи да приемеш помощта на другите, помощ, която ти предлагат чужди, но обичащи те хора? “Аз искам той да върши всичко, вие не ми трябвате”. А защо? Защо ни отблъскваш? Нещо лошо ли се опитваме да ти направим?
“Аз искам!” Но освен твоето, в света има още много и различни от твоето желания… Никога ли не помисли, че Сам Бог ни изпраща спътниците? И че всяка една среща не е случайна, че тя има свой промисъл един за теб, друг – за другите? Заслепена от своята безумна гордост ти отблъскваш десетки протегнати към теб дружески ръце, опитваш се да носиш непосилен товар, а след като се провалиш си отмъщаваш яростно и безкомпромисно единствено на своя съпруг…
Нима за толкова години не разбра, че той не е екстрасенс, че не умее да чете мисли и да отгатва желания? Това, което е очевидно и естествено за теб, за него може да е абсолютно непонятно? Като начало просто ви е нужно да се научите да говорите на един и същи език.
Сигурна съм, че вече си гневна: “Нима съм длъжна да му разяснявам всичко като на дете? Никога!”. Добре, щом си решила. Но ако действително искаш мир и разбирателство, ако искаш твоите деца да имат истински баща, възрастен и отговорен мъж, ще се наложи. Ще се наложи и да обясняваш, и да го поощряваш за всяка една, дори най-дребната инициатива. Той иска да е сигурен, че е важен и скъп именно за теб, че ти оценяваш всеки знак на внимание, проявен от него.
А нима беше разумно да се омъжиш за разглезеното мамино синче, което не умееше и не искаше да прави нищо? Нима се надяваше, че сватбата ще се превърне в онова магическо събитие, което като с вълшебна пръчица ще промени инфантилния безгрижен принц? Нима все още вярваш, че точно заради теб някой ще се откаже от онова, което му е скъпо и с което е живял през последния си четвърт век?
Приятелко моя, мъжът трябва да бъде възпитаван не по-малко от детето. Принцовете не падат от небето. Дотогава, докато твоят съпруг не се почувства действително защитник, отговорен за всичко, което се случва във вашия общ дом, той ще продължава да бяга от проблемите, работейки до късно, участвайки във всякакви други мероприятия, с две думи – намирайки се там някъде, където го ценят и обичат.
Да, Альона, щом искаш отговорен мъж ще трябва доста да се потрудиш. За да престане той да се страхува да се връща в къщи, да спре да очаква ежедневни скандали и мрънкане, за да се убеди, че го посрещат с радост, а домът му е действително топъл, уютен и надежден. А съпругата му ще го подкрепя във всичко, няма да бяга с първото такси при мама и да го оставя да се справя сам.
Ти постоянно не си доволна, че той отделя много време на чуждите деца, когато в къщи има свои. А ти никога ли не си обръщала внимание, че в брака не само се получава, но и се дава? Да, дават ти любов, поддръжка, признание. Когато твоят съпруг не ги получава от теб, то той се опитва да намери навън компенсации за онези неща, които катастрофално не му достигат.
Ти, скъпа моя, свикна всички да се съобразяват единствено с теб, първо родителите ти, после и съпругът ти. Ти не умееш да обичаш, не умееш да даваш и да подкрепяш. Можеш да научиш другия на нещо, но само на базата на личния пример. Искаш да получаваш от мъжа си, добре, но се научи да го обичаш така, както на него му се иска, дай му усещане за незаменимост и важност във вашия дом.
Искаш ли да ти разкрия още една малка твоя тайна? Ти, както повечето от нас, наивните и романтични момичета, тайно си мечтаеш съпругът ти да отгатва желанията ти, да се втурва да ти помага още преди да си го помолила, нали?
Хайде да си припомним вашия последен разговор. “Трябва да отида на лекар”, — каза ти, като тайно си мечтаеше, че той веднага ще ти предложи да остане с децата. Но забрави, за неговата логика и неговите съображения. Ти имаш нужда от неговото участие в ситуацията, защото за теб това е знак за любов и грижа, нали? А той веднага пресметна, че всичко трябва да се случи в работно време, ще трябва да излезе от офиса, да промени графика си, да създаде проблеми на много, свързани с него хора. А нали точно тази работа храни и него, и теб, и децата…
От гледна точка на мъжката логика най-простото решение бе да ти предложи да помолиш майка си или съседката да наглеждат децата, все свободни жени, без работно време и график. Предложи ти идеално от мъжка гледна точка решение, при което нямаше да пострада източникът на вашето благосъстояние, а много малко хора щяха да бъдат притеснени. Според мен, ти получи един не съвсем лош вариант. Мъжът ти не се скри, а ти предложи решение, съобразено с неговата логика, а не с твоята…
Но аз съм напълно убедена, че ако в прав текст кажеш на Вася, че в дадена ситуация ти е нужна единствено и само неговата помощ, защото тук той е незаменим, че се нуждаеш от неговата сила, жизнен опит и надеждност, то той с радост ще ти помогне и дори няма да се сети да повика на помощ други хора.
Ето ти още една малка тайна. Мъжете харесват да слушат колко много ги обичаме. Нашите ласки и нежности са им жизнено необходими. Бъди сигурна, че искрената усмивка, радостта, топлите думи много по-здраво ще задържат мъжа ти в къщи, отколкото упреците, обидите и жалбите.
Всички ние по един или друг начин вече сме се сблъсквали с твоя проблем. Нашите свекърви, които имаха трудно и бедно детство, дадоха всичко от себе си за да създадат добри условия за своите синове. Но пък отгледаха цяло едно поколение инфантилни момченца, неготови да поемат каквато и да е отговорност за семейство и деца.
А ние самите нима сме по-добри? Ние сме същите инфантилни момиченца, неистово изискващи от съпрузите си родителски грижи и освобождаване от всякакви проблеми.
Нищо хубаво не се случва, когато две плачещи дечица започнат да се бият с лопатките в пясъчника, изяснявайки си кой е по-лош и кой кому какво е длъжен. Не, приятелко, тази битка в пясъчника не ни прилича, повярвай ми…
Да излезете от този пясъчник, в който с Вася така дълбоко сте затънали, можете само по един начин – като поемете отговорност. Ти – отговорност, че си се обвързала точно с този човек, без да помислиш преди сватбата какъв ли съпруг и баща ще излезе от него. А ти въобще не помисли за това, нали? Защо тогава му се сърдиш, че не е такъв, какъвто ти очакваш да бъде? Та ти даже обувките си избираш далеч по-сериозно и отговорно, отколкото бащата на децата си?
Преди сватбата вие говорихте ли си за бъдещите ви деца? Обърна ли внимание как са разпределени отговорностите в неговото семейство? Видя ли какво е длъжен да прави в родителския си дом или не? Или отново погрешно реши, че преди сватбата е неприлично да се мисли за такива неща? Да, нима е възможно с примитивни земни мисли да се замъгляват въздушните романтични фантазии? А кой ти каза, че съпругът обезателно трябва да се вписва в онзи стереотип, онзи идеален модел, който ти сама си си измислила?
Той не е кукла, не е Буратино, когото можеш да доизкусуриш с длетото, там, където не ти харесва, не е човече от пластилин, лесно променящо формата си. Той е човек, оформен много преди срещата си с теб, достатъчно негъвкав, каквато впрочем си и ти.
Нужно е да проумееш нещо много просто – той изобщо не е длъжен да отговаря на твоите представи за него. Той е той, а ти си ти. В началото на съвместния си живот, бавно нагаждайки желанията си един спрямо друг, шлифовайки своите неравности вие ще започнете да изграждате онази единна плът, онзи «общ човек». Постепенно, с времето, само когато сте заедно, ще се чувствате единни и силни.
Няма лек без болка. Нужно е да потърпите, и ти, и той. А ти какво правиш? Всеки възникнал проблем посрещаш с вик: «Не искам да търпя! Не ме интересува как другите търпят! Искам да живея спокойно, без болка и напрежение».
Не може без болка, повярвай ми. Болката калява душата, изчиства я от мръсотията. Вместо да мърмориш, по-добре помисли защо стигнахте дотук? Какво трябва да научиш, какво трябва да промениш първо у себе си. Ти се отказваш от чужда помощ, а защо? Може би от гордост? Или от тщеславие: “Мога сама”, или от презрение към другите? Под маската на дребните обиди могат да се скрият всякакви гадости. Ти познаваш себе си много по-добре. Помисли за всичко това, но честно и открито.
Така и не разбрах защо си решила, че твоят начин на семейна организация е най-правилният? Какво искаш да постигнеш? Действително трезв анализ на ситуацията или зле прикрит стремеж да командваш, ръководиш, без да уважаваш мнението на съпруга си?
Да, разбирам колко ти е тежко. Аз самата отгледах децата си в началото на деветдесетте без баби и без вечно заетия им баща. Моя грижа бяха и тежко болната ми майка, и празните магазини с купоните, и безумните опашки за всичко.
За памперси изобщо не бяхме чували, детските болести следваха една след друга. Бях събрала обида за цял живот – на съпруга си, на съдбата, на близките. Само че в един момент разбрах, че ако продължавам да се обиждам и да кипя от злоба, то просто ще остана без семейство. Помогна ми неочакваната почивка, която си устроих по време на втората бременност. Приеха ме в болница за задържане. Точно там аз, все още невъцърковена млада майка, разбрах за какво става дума. Анализирах своите постъпки и стигнах до извода, че с претенциите си единствено отблъсквам съпруга си. Дълго разговаряхме, даже си писахме. Когато след болницата се завърнах в къщи започнахме заедно да градим своето истинско семейство. Но вече по съвсем друг начин, не по родителските шаблони и книжни стереотипи, а търсейки свой път, понякога различен от този на околните, но наш, собствен, на нашето семейство.
Най-важното по този път беше да помним, че искаме един за друг единствено и само добро. Не за себе си, а за другия, за онзи спътник, когото съзнателно сме избрали за цял живот. И още – научихме се да поемаме отговорност, отговорност за всичко, което се случва в живота ни.
Альонка, зная, че ти се иска да ми възразиш, че поемам върху женските си плещи цялата работа, а мъжът ми като че ли няма нищо общо. А какво да правя, приятелко? Щом нашите свекърви не успяха да възпитат възрастни и отговорни мъже, само ние можем да им помогнем да пораснат.
Разбери ме правилно, въобще не се опитвам да бъда адвокат на твоя Вася. С просто око се вижда, че е избрал пътя на най-малкото съпротивление, за него така е по-лесно. Но той те обича, обича и децата, само че не умее да бъде възрастен. Помогни му, подкрепи го, не оставяй незабелязани дори най-плахите му опити да бъде мъж и глава на семейството.
Той ти предлага решения, а ти се противиш. Тогава къде е мъжката роля? Дай му възможност сам да взема решения. Ти го задушаваш в лапите на инфантилизма, а в същото време настояваш сам да се освободи от тези лапи и да се държи като възрастен. Няма как да стане, скъпа. Докато не смириш своята гордост, докато не му дадеш възможност да се почувства мъж, той никога няма да порасне.
Хайде, Альона, да започнем с най-лесното. Огледай се наоколо. Виж колко много хора с радост биха ти помогнали. Така и ти ще им окажеш огромна услуга – всеки иска да помага на ближния. Какво лошо има, ако децата излязат с възрастната съседка, която неведнъж ти е предлагала да го направи? Или ако се кооперирате с останалите майки на площадката ще можете да се редувате да гледате всичките деца? Всеки освободен по този начин час ще е подарък за теб.
Да разгледаме и реда във вашия дом. Изгладени дрешки, скърцащи чаршафи – всичко това е прекрасно. Но нека с ръка на сърцето се запитаме дали е толкова важно всички детски парцалки да са под конец или чаршафите да скърцат?
Повярвай ми, никой на този свят не е умрял, след като е вечерял с храната, останала от обяд. Ще ти споделя и една тайна. Кюфтета пържа веднъж в седмицата, жал ми е да губя толкова много време за готвене, когато мога да го използвам за нещо по-полезно, да поговоря със съпруга си, например.
Почини си, успокой се. Виж каква очарователна усмивка имаш, а я криеш от всички. Защо? Кой ти каза, че тази маска на вселенска скръб ти отива? Спомни си за нещо само ваше, любимо и незабравимо. Вие имате толкова хубави моменти заедно, нали?
Знаеш ли какъв подарък за съпруга ти ще бъде твоята усмивка, твоята радост, че се е прибрал? Опитай поне веднъж да се зарадваш, че той вече си е в къщи, че нищо лошо не му се е случило, че е тук с теб и повече нищо друго не ви е нужно.
В края на краищата, поговори с твоя Вася. Само че истински, без безкрайните: “ти трябва” и “аз искам”. Спомни си, че това е твоят съпруг, твоят любим, бащата на твоите деца. Нима не е заслужил поне капчица уважение? Опитай се да му обясниш точно къде ти е нужна помощ и защо точно неговата помощ. Опитай се да го изслушаш, може би в неговите възражения има здрав смисъл, а твоите представи „как трябва“ да не са единствено правилните?
Няма нищо страшно, ако децата поиграят на балкона. Даже има и предимства, колкото са по-високо от земята, толкова по-малко отровни газове вдишват. И с другите домашни задачи можеш да се справиш, да ги подредиш по приоритети и да отложиш някои от тях за по-късно.
Въобще, опитай се да разбереш, че съпругът ти не винаги е прав, просто логиката му е малко по-различна, но ако се вгледаш, ще откриеш доста рационални неща и в неговите предложения.
Ти си умно и смело момиче и животът е пред теб. Просто си уморена и пред очите ти е черно. Огледай се, та ти си толкова щастлива – имаш чудесен съпруг и прекрасни деца! Съвсем скоро и домът ви ще стане топъл и уютен, бъди сигурна. В такъв дом всеки мъж ще се завръща с радост, защото там го чакат и ценят.
Татяна Фьодорова
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
Източник: www.matrony.ru
