РОДИТЕЛИ-СОЦИОПАТИ: КАКВО ДА ПРАВЯТ ДЕЦАТА

Има ги във всяка фирма, група, общество. Не приличат на серийни убийци и е много вероятно никога да не са нарушавали закона. Опасността от тях не е очевидна, но не бива да бъде подценявана.

Вашият съсед, брат, майка или баща може да се окаже социопат. С отличен маникюр, работа и правило да дарява за благотворителност поне 10 % от заплатата си. Този човек може да привлича околните, да им се струва мил, грижовен, състрадателен и винаги готов да ги изслуша и разбере. Но той не е като повечето хора. Често това могат да забележат само тези, които са близо до него, например децата му. Но да забележат не означава да разберат какво става. Децата чувстват, че нещо не както трябва, но не могат да преценят и осъзнаят какъв е точно проблемът.

А проблемът може да се формулира точно с една дума: съвест. Социопатите не чувстват вина като другите хора.

Те могат да извършат всяка ужасна постъпка, без да заплащат за нея с вътрешен дискомфорт. Емпатията също не им е позната. Чувствата на другите нямат значение за тях; те не са способни да усетят чуждите преживявания. Общо казано – тези хора не чувстват като нас. Тяхната “операционна система” работи като че ли по други закони и в основата на тези закони лежи потребността да контролираш околните.

Ако социопатът мисли, че сте под негов контрол, той започва да изпитва дори подобие на топли чувства към вас. Но ако му се изплъзвате, чака ви ненавист, която той няма и да се опитва да скрие. Ако манипулацията не се получи, преминава към заплахи; ако и това не сработи, започва да крои планове за отмъщение.

Липсата на съвест позволява на такъв човек да използва всички методи за постигане на своето. Социопатите не пестят груби думи в усилието да изопачат и преобърнат сигуацията с краката нагоре; те извъртат чуждите думи и обвиняват всички за своите проблеми.

Три признака на родителите-социопати:

  1. Причиняват емоционално страдание на близките си, в това число на децата си, постоянно. Често може да ви се стори, че го правят нарочно.
  2. Наранявайки, те изглеждат сякаш нищо не се е случило. При това очакват или изискват жертвата да се държи така, сякаш всичко е наред.
  3. Изопачават събитията или думите на другите хора, за да не поемат отговорност. Манипулират, за да постигнат целта си.

Да осъзнаеш, че майка ти или баща ти е социопат никак не е лесно. Това е болезнено и страшно.

Плашат ни дори родителите-нарциси, да не говорим за социопатите, които са друго равнище на кошмара. Затова и повечето от децата се опитват да намерят обяснение на поведението на родителите си и проявяват поразителна изобретателност в това.

По-големите  деца на такива родители се опитват да убедят себе си, че не всичо е толкова лошо:

Просто е с невроза.
В крайна сметка нямаше предвид точно това.
Това е  някакъв проблем в мозъка, на равнището на физиологията.
Просто прекалено много се притеснява за мен и затова не може по друг начин.
Имал е много трудно детство.

Такова самозалъгване помага на детето да се справи със ситуацията в момента, но в дългосрочна перспектива опитите да оправдае родителя могат да му нанесат сериозни вреди.

Докато порасналото дете убеждава себе си, че баща му или майка му са действали от най-добри подбуди, то прехвърля отговорността от тях върху себе си и потъва все по-дълбоко, губейки вътрешно равновесие и доверие на собствените си съждения.

Възможно е да развие и чувство за вина, задето не е в състояние да разбере или да зарадва родителя си.

Отказвайки да признаем истинския проблем, ние продължаваме да стоим в уязвима позиция. Колкото и близък да ни е социопатът, той ще продължава да ни манипулира, лъже и използва за лична полза, в каквото и да се състои тя.

Какво да правим?

  1. Да приемете, че един от вашите близки е социопат и не е способен да чувства така, както вие. Че неговото разбиране за любов е далеч от вашето и от общоприетото.
  2. Да разберете, че той няма да действа във ваш интерес, а ще ви използва. Такова нещо звучи страшно и безчовечно, но колкото по-бързо го разберете, толкова по-бързо ще съумеете да отстраните този човек от важните за вас решения.
  3. Да престанете да обвинявате себе си. В двойката родител-социопат  и дете винага никога не е на детето.

В повечето случаи детето се измъчва, като счита себе си за недостатъчно разбиращо и благодарно. Признаването на факта, че един от родителите му е социопат, снема тази тежест от плещите му. Запомнете това, че правилата, които действат в нормалните отношения, тук са неприложими. И вие не сте виновни за това.

Jonice Webb, «Running on Empty: Overcome Your Childhood Emotional Neglect»

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 + one =

*