ТЪРСЕТЕ ИСТИНАТА ЧЕСТНО, КАТО АПОСТОЛ ТОМА

Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 

След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.

Евангелие от Иоан 20: 25-29

Психологията на свети Тома – “ако не видя… няма да повярвам” – е разбираема и вероятно ни е съвсем близка, затова можем да говорим за нея.

„Уверението на Тома“, руска икона, 16 в. (Дионисий)

Преди всичко трябва да се каже, че недоверието на Тома е съвсем законно. Господ снизхожда към него, тръгва към него, сякаш отива да срещне неверието му… И значи това неверие не е каприз на своеволието, и още по-малко – морално разложение, при което с неверието човек се опитва да забули падението си. То е искрен порив на душата към вяра, при който вярата ти е прекалено скъпа, за да я отдадеш с лекота на предмет или явление, които не заслужават внимание. Затова и Христос посреща неверието на Тома и му открива Своите рани, предлага му да ги допре и усети.

Вярата не изключва изпитването. Религията не отрича търсенията на разума.

Изпитвайте, изследвайте! Направете го мъжествено, без всякакво опасение за вярата си. В търсенето на опора за вашата вяра отидете докрай, до очевидност; както е търсил това Тома – “Ако не видя, няма да повярвам.” . Не се притеснявайте за вярата си. Религията е истина за живота; тя е правда. Защо да се страхувате за възможните й проявления в живота? Тя ще се защити сама. Мислите си, че апологията на вярата е в нашите съчинения или беседи и проповеди? Ни най-малко.

Апологията на вярата е самият живот. И днес това е по-ясно от всякога. Днес християнските истини именно поради свободата да бъдат нападани, са напълно незащитени. И на всеки човек е предоставен изборът да ги приеме или да ги отхвърли като ненужен отпадък. Всеки може да приеме или да отхвърли свободно църковния начин на живот като отживелица. И ако вие днес сте в храма, там ви е отвела не пропагандата, а именно животът.

Ето я нашата апологетика: “изпитвайте” сами.

Ако вървите към християнството по пътя на разума, то предявявайте му с безпощадност своите съмнения и казвайте като Тома: “Няма да повярвам… нужна ми е очевидност!” – това е краят на приближаването до християнството  чрез разума. И както виждаме, Господ не отхвърля Тома, който иска да изпита…

Епископ Григорий (Лебедев), свещеномъченик

(със съкращения)

 

 

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*