От малка Клер Калвел е мечтала за брат. Тя има сестра и любящи приемни родители, но винаги се е чувствала самотна. Когато навършила 21 години разбрала, че по чудо е оживяла след аборт в късен етап. Майка и е била бременна с близнаци — момче и момиче. Лекарите не забелязали Клер по време на операцията и това я спасило.
Клер Калвел е израснала в любящо приемно семейство, затова никога не се е чувствала наказана от съдбата. Когато пораснала, решила да потърси биологичните си родители…
Рано е да бъдеш майка
Намерих родната си майка с помощта на агенция за осиновяване и си определихме среща. Исках да и благодаря, че ми е дала живот. Детството ми беше щастливо и аз не и се сърдех. Затова написах картичка: “Благодаря, че ми подари живот. Това е най-хубавият подарък, който някога съм получавала”. Не мислех, че тази среща ще преобърне живота ми. Струваше ми се, че в най-лошия случай тази жена просто няма да говори с мен. – спомня си Клер.
Когато майка й, Тоня, получила тази картичка, тя се разплакала. И разказала на дъщеря си невероятната история на нейното раждане.
Майка ми е била дете, когато забременяла. Нейните родители се развеждали и тя търсела съчувствие и поддръжка у приятелите си. Влюбила се в съученик. Щом разбрал, че е бременна, той я изоставил. Тоня разказала всичко на майка си, когато вече било видимо, че е бременна. Тя веднага я завела в клиника: „Ти си в осми клас, рано ти е да ставаш майка“. Никой не попитал самата Тоня какво иска. – разказва Клер Калвел.
Направили на Тоня хирургичен аборт в петия месец на бременността. Но след четири седмици момичето се почувствало зле. Лекарят, който я прегледал, бил сигурен, че е бременна. Станало ясно, че Тоня е носила близнаци и единият от тях се спасил.
В шестия месец никой лекар не посмял да извърши аборт. Майката на Тоня я завела в Канзас, където законите не били толкова строги. Но и там лекарите не се решили на хирургическа интервенция – първата операция повредила околоплодната обвивка и животът на Тоня бил в опасност. Веднага я приели в болница, а след две седмици съм се родила аз.
Клер се родила недоносена, след шест месеца и половина в утробата на майка си и след аборта, при който не била забелязана. Тежала само 1,4 килограма. Диагностицирали дисплазия на тазобедрените стави.
Мама е била с мен само два дни. След това са я принудили да напусне и да ме изостави. Тя ми разказа, че е искала да ме вземе и да ме отгледа сама. Мечтаела за свой дом и за близки, които да я научат да бъде добра майка. Но нямало къде да отиде, освен при майка си, която не искала и да чуе за внучката си. – разказва Клер.
Само след два месеца и половина била осиновена и получила името си, Клер Калвел. На 21 години е имала силите да прости на своята биологична майка.
Майка ми цял живот тя се е измъчвала от чувство за вина и загуба. Затова когато след две години отново родила дете, не позволила на никого да й го отнеме. Също било момиче, моята сестра. След това Тоня родила още едно дете, но болката от първата загуба така и не преодоляла…
Мечтаех за брат, с когото ме разделиха
Разбрах, че моят живот е чудо. Разбрах, че съм длъжна да споделям своята история с другите, за да ги убедя: детето в утробата има право на живот. Вглеждайки се в очите на майка си повече не се самосъжалявах – момичето, изоставено в родилното отделение. Разбрах, каква болка и се е наложило да търпи през целия си живот. — споделя Клер.
Клер с ужас осъзнала, че още преди раждането е изгубила брат си. Докато не знаела за аборта, тя не разбирала защо толкова силно мечтае за него. Днес Клер Калвел смята, че нейното чувството за самота е свързано с този, който е бил до нея в утробата на майка им цели пет месеца.
Сигурна съм, че тъгувам по своето второ аз. – обяснява младата жена. – Често си мисля какъв ли щеше да бъде животът ни, ако мама не е била принудена да направи аборт. Тази болка ми помага да се сражавам за живота на други неродени деца.
Клер Калвел е активист на движението За живот. Тя разказва своята история пред хора от различни страни и континенти. Не всички нейни слушатели са съгласни с нея. Но чуждите думи не я нараняват.
Даже когато ми казват, че съм луда, смятам, че нашият разговор е възможност да променя чуждата гледна точка. Събеседникът ми ще чуе моята история, ще се прибере и ще се замисли. Как се чувства човек, преживял аборт – жена или малко дете? Представете си, че сте на тяхно място и ще промените мисленето си – обяснява Клер. – Узнавайки моята история, много хора се питат: такова като нея, би могло да порасне и детето, на което ние не позволихме да се роди.
Хората имат нужда от подкрепа
Когото жената планира аборт, тя се надява да намери изход и да се откаже от него, убедена е Клер. Просто трябва да и се протегне ръка за помощ, а това ще спаси още един живот. Помня, как в Ню Йорк осветиха в розово Емпайър Стейт Билдинг в чест на правото на жените да правят аборт в напреднала бременност. Хората около мен се радваха, а аз бях потресена: Не ме ли виждат? Защо не ги интересува какво съм преживяла? Абортът ми причини страдание. Властите признават правото на аборт, но къде е моето право на живот? Много бих искала брат ми да беше останал жив.
Принципът на доминото
Клер Калвел си спомня как е присъствала на митинг против абортите в Канада, когато е била бременна в шестия месец. Преди да и дадат думата и казали, че в тази страна тя би могла да направи аборт по каквато и да е причина едва ли не до деветия месец. Клер сериозно се изплашила.
Често се вглеждам в дъщеря си и си мисля, че ако онзи аборт бе отнел моя живот, то тогава нямаше да съществува и моето малко момиченце. – споделя многодетната майка. При аборта действа ефектът на доминото. Едно решение може да промени всичко.
Днес Клер има голямо семейство. Тя и съпругът и отглеждат три момичета. Първите две са приемни, а третото е родила сама. И до днес тя е благодарна на приемните си родители, които са и подарили любящо семейство и са я научили да прощава.
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
По материали на CBN,Daily Signal,The Sun
