Една библейска притча разказва за две жени, които приемат в дома си Христос. Едната е Марта. Тя се грижи за посрещането Му, приготвя трапезата, върши къщната работа. Знаем я.
Другата е Мария. Тя седи в нозете на Христос и слуша думите му. Марта изнервено я приканва да помогне. И чува от Христос приятелски укор – Марто, Марто, ти се грижиш за много неща, но Мария избра добрата част.
И Марта замълчава.
Във всяка от нас живее тази Марта, кротка, простодушна и загрижена на другите да им е добре. Тя иска да си свърши работата и да е спокойна, че никой не е останал неприютен от нейната грижа. Не търси благодарност, но се радва, когато я получи; не иска внимание, но страда, когато забравят за нея. Марта сади, полива и прекопава градините, под чиито разцъфтели клони Мария седи и философски размишлява.
Мария… която също живее в нас. Тя има нужда да мисли, да учи, да търси, да твори, да пита големите въпроси на живота и света, в който живее. Понякога забравя за Марта, но не може без нея. А Марта често се улавя, че би искала за малко да остави всичко и заедно да седнат под някоя цъфнала ябълка. И да погледат небето.
Марта и Мария – два ключа за света, две страни на душата ни, две жени в нас, които да заобичаме.
