Дойде светлото време на Великия пост – време на радост. Но тази радост не е буйна, завладяваща и безразсъдна, а е особена радост – родена от самодисциплина и съсредоточеност, от нашето ново събуждане и разцъфтяване.
Хората често недоволстват, че Великият пост е през пролетта – ние, виждате ли, и без това сме изморени от дългата зима, а сега и пост – авитаминоза, небалансирано хранене. А всъщност това е прекрасно; и никак не е случайно, че Великият пост е през пролетта. Постепенното разцъфване на природата сякаш дава и на нас възможност да разцъфнем с лекота, с пролетна прозрачна светлина.
По пътя за вкъщи след Великия покаен канон на Андрей Критски, когато в душата ти още звънят струните на песнопенията, е толкова радостно и свежо да усещаш по лицето си първите пориви на вече пролетния вятър, да се вслушваш в потайното, започнало дълбоко под земята бродене на водите, вече готови да изригнат на повърхността…
С поста губи смисъл много от онова, което досега е заемало времето ни: ненужните коментари в социалните мрежи, ненужните публикации и новини – всички тези неща стават някак излишни. Ние се насочваме към главната новина, към вечната новина за Възкресението. И ни се иска да отсечем всичко, което не ни води към нея.
С поста пред нас се разкриват радостите, които обикновено подминаваме и не забелязваме. Животът ни се изпълва със смисъл и не само с пролетни, но и с вселенски цветове. И за да не изгубя нито една капчица от великопостната радост и красота, аз се старая да не пропускам тези простички неща.
Вечерта след църква няма да побягна към къщи, а ще повървя бавно, ще послушам пролетта, която плува в облаците, ще напълня дробовете си с пролетния въздух – пък бил той и въздухът на московските централни улици. Този въздух сякаш е пречистен след молитвите, прозвучали в стотици храмове.
У дома ще си сваря силен ароматен чай – запарен в специален чайник, а не от пакетче, ще го оставя да престои, дълбоко ще вдишам този аромат, който ще се смеси с мириса на тамян в паметта ми, ще отпия и ще се усмихна.
Спокойно и бавно ще си подредя вещите, кутиите, книгите; ще отделя нещата за подаряване, старите и ненужни предмети ще изхвърля или ще дам за рециклиране. Ще се огледам, за да помисля какво и на кого съм обещала отдавна: на един – книга, на друг – рецепта. Най-накрая ще се сетя да дам на приятел отдавна обещаните снимки, ще залепя скъсаните книги, ще стегна за Пасха разпадащото се Евангелие на баба.
Ще избърша праха от иконостаса, ще запаля кандилото до иконите и вечерта ще се помоля пред тях.
Ще си припомня молитвени песни и ще ги припявам докато подреждам… Тихичко ще почета за себе си и за близките си прекрасни стихове за поста и за пролетта.
Ще слушам великопостни песнопения толкова дълго, колкото ми се иска. След поста, сред пасхалната яркост и веселие от време на време се сещам, че трябва да чакам цяла година за “Помощник и покровител”… Ще си я пусна, за да не тъгувам по време на поста.
Поне веднъж ще отида на пронизващата, величествена и трагична служба – великопостното вечерно последование.
След него ще замеся бързо постно тесто, ще изпека пирожки с гъби, ябълки, вишни, картофи, за да почерпя близки и колеги. Някой от тези дни ще поканя приятелите си на вечеря, ще сготвя постна вечеря или ще пием чай с постни сладки и просто ще си поговорим за хубави неща: за това какви книги ни радват, как растат децата ни.. Няма да бързаме за никъде. На другата сутрин ще стана, ще ми е леко, чаша кафе ще ме освежи и зарадва.
На закуска ще изпека постни палачинки с газирана вода, ще купя кайсиево сладко и ще поседна със семейството си след неделната литургия толкова време, колкото ни се иска. Ще погледаме детски анимационни филмчета: например старото “Гъски-лебеди”… или ще почетем приказки на глас.
Ще открия за себе си безкрайната красота на Псалтира на църковнославянски, а може и да намеря време да прочета поне един псалом с тълкуванията на светите отци.
Ще излизам на непланирани разходки, ще влизам в отворените храмове, ще слушам тишината и шумоленето на ангелски криле в олтара.
Ще преведа някаква сума по сметката на благотворителен фонд – нещо, което искам да направя от много време.
Ще се обадя на старите си учители, роднини. Ще отида да ги навестя.
Ще се усмихвам повече – за да може това светло време да осветява всеки мой миг…
Александра Матрусова
Превод от руски: Павла Сивова
Източник: matrony.ru
